— Така е. Във всеки случай, смъртта му ни остави без сив майстор, така че честта се падна на мен — рече Дийкън. — И не ме е напускала оттогава. Рядко са искали да помагам в проучванията им и никога не съм имал ученик. Това е животът ми. Моля, заповядай.
Бутна вратата на колибата и двамата влязоха.
Още щом Миранда и Дийкън прекосиха прага, редица кристали, поставени в лампи, оживяха, осветявайки вътрешността. А тя напомняше на Уолофовата кула. Бе претъпкана с книги. Обаче, за разлика от кулата, тук имаше ред. Всички книги бяха подредени по лавици и бяха озаглавени ясно, макар и на друг език.
Отделен рафт бе приютил мускали и кутии, подредени изключително грижовно. В единия ъгъл на помещението се бе свило легло, чийто вид подсказваше, че в него не е било спано една седмица. В центъра на стаята имаше бюро, осветено от кристал, отворена книга с празни страници върху плота му и едничък стол. Спретнатото помещение рязко се отличаваше от своя обитател. Тъмнокафявата коса на Дийкън бе в постоянен безпорядък. Дрехите му бяха занемарени, левият му ръкав очевидно за вечни времена бе зацапан с мастило.
Той отиде до бюрото.
— Това твоята къща ли е? — попита момичето.
— Самата тя — отвърна той. — О, не!
— Какво има?
— Забравил съм да напълня мастилото. Сега трябва да напиша отново поне дузина страници — обясни Дийкън, сваляйки кутия от един рафт.
— Моля? Как си могъл да не забележиш, че ти свършва мастилото?
— О, не пишех в книгата на бюрото, а в ето тази — обясни Дийкън, изваждайки прословутия том от чантата си и полагайки го на масата.
Миранда хвърли дълъг, объркан поглед.
— Гледай! — рече той.
Първо напълни мастилницата. Сетне отвори книгата от торбата си и свали стилуса иззад ухото си. След като прехвърли книгата си, за да види кои страници трябваше да бъдат записани, отвори на първата необходима и започна да повтаря очертанията на първата дума. Докато правеше това, перото върху бюрото се потопи в мастилницата и започна да повтаря движенията му в другата книга. Със свободната си ръка Дийкън бръкна в джоба си и извади кристала. Стискайки го за миг, отдръпна десница от стилуса. Последният продължи да повтаря думите сам. Младежът застана усмихнат, докато думите от страницата биваха преписвани автоматично.
— Ако бях достатъчно концентриран да напълня мастилницата, щях да съм приключил в мига, в който спрях да пиша в работната си книга — изръмжа той.
— Това е невероятно! — изрече Миранда.
— Ако смяташ това за невероятно, то значи се впечатляваш доста лесно. За пръв път го направих, когато бях на дванадесет — рече той, прибирайки кристала.
— Дванадесет?! Кога започна да учиш магия?
— Малко след раждането си. Първите ми думи са били заклинание. Май е било… Ох, какво ми казаха? Осветяване. Изричал съм думите отново и отново, а даденият ми малък кристал е засиявал.
— Удивително място! — каза Миранда, оглеждайки книгите.
— С това вече мога да се съглася — рече Дийкън, извръщайки глава, за да се убеди, че страниците ще се прелистят както трябва.
— Ти ли си написал всичко това? — попита момичето.
— Не бих казал, че съм автор, но аз бях този, който с хартия и мастило придаде форма на думите на бившия ми наставник.
— И всички са върху една и съща тематика?
— М-да, различни отсенки, ала все сиво.
— Тогава защо са озаглавени на различни езици? — запита девойката, докато милваше страниците на една книга, за да открие, че езикът й е абсолютно неразбираем.
— А, това ли? Както си забелязала, малцина тук говорят на един и същ език. Едно от изискванията на нашата основателка — всеки обитател на Ентуел да познава езиците на всички. По този начин всеки може да говори на езика, който той или тя смята за най-удобен, без да се страхува, че ще остане неразбран. Аз самият се удивлявам от езиците. Това ми стана нещо като хоби, така че съм неофициалният експерт в тази област. За да поддържам уменията си, редувам използвания език с всяка книга.
— Но аз говоря северен и тресорски. Не знаех, че е имало и други езици.
— Сега може и да няма, но селото ни е на шестстотин години. Преди началото на войната елфическите езици са били често срещани на континента. Северният език първоначално се е наричал вардън. Говорел се е в Кенвард и Улвард, макар улвардианци да са използвали по-специфичен диалект. Във Вулкрест се е говорел език на име крич. Изграждащите Тресор осем кралства са притежавали девет различни езика, преди да се обединят.