Келнерът кимна.
— Не, не на Исус. На Хитлер.
32
Саймън се постара да не се разкрещи, когато прочете книгата за посетители — да не се разкрещи победоносно. Бащата на Дейвид беше идвал тук. Баща му наистина беше идвал тук. Преди петнайсет години. Беше разработвал същата връзка. Беше разгадал наполовина същата загадка.
Отшумя и последната гръмотевица. После въодушевлението на Саймън избледня. Значи бащата на Дейвид, Едуардо Мартинес, беше идвал тук преди петнайсет години. И какво? Това не означаваше изобщо нищо.
Който търси, намира?
Защо имаше въпросителна? Какво означаваше тя? Ако Едуардо Мартинес наистина беше намерил нещо, щеше да напише „Който търси, намира“ и толкова, никакви въпросителни. Но пък защо изобщо беше написал някакъв коментар? Явно е смятал, че поне търси нещо. Не беше съвпадение, че е идвал тук.
Саймън посрещна с радост манастирския сигнал за вечеря. Беше гладен и объркан. Освен това все още чуваше неспирната молба на съвестта си: върви си у дома, върви си, върви си. Намери Тим, намери Тим, намери Тим.
Скрибуцащият сигнал оживи целия манастир. От всички бетонни ъгли, от параклиса, от покрива, от килиите и откъм градините монаси, поклонници и хора, потърсили усамотение, се стичаха към голямата трапезария, за да пият местно вино в големи чаши и да ядат салати и агнешко от дългия стоманен бюфет.
Смутен почти като първолак, Саймън седна на най-дългата маса с най-много хора. Стеснението му се бореше с тревожната необходимост да събере информация. Бързо. Разполагаше само с една вечер. И щеше да замине на зазоряване. Пиеше му се вино. Пи вода. Между ястията писа на жена си: някакви новини? Тя му отговори: никакви.
В другия край на дългата маса седяха и се хранеха монасите. Някои разговаряха с посетителите, други мълчаха умислени. Плешив монах на шейсетина години с печално лице разговаряше разпалено с млад рус мъж, явно посетител. Монахът беше с обикновено ежедневно облекло като другите монаси. Възрастният печален монах, изглежда, беше изпил доста вино.
Саймън се разговори с хората на своята маса. Словашки художник, търсещ вдъхновение. Белгийски зъболекар, който имаше свързана с религията криза. Двама датски студенти, явно дошли да се забавляват в страховития манастир, където хората полудяват! Двама сериозни канадски поклонници. Вярващи.
Бурята беше преминала, синьо пурпурен мрак обгърна дълбоката френска провинция. Саймън беше приключил с вечерята си и отново започваше да се отчайва. Оставаха му само няколко часа. Приведе се напред, чувствайки се самотен, и засърба кафето си. Изпрати още едно съобщение на Сузи.
Съжалявам, няма новини.
И тогава, както си седеше, приведен напред, мускулите му се напрегнаха и той дочу издайническата фраза: Пий X.
Журналистът се примъкна малко по-близо към дочутия разговор, но продължи неотклонно да гледа право напред.
Двама човека до него разговаряха. Монах към четирийсетте и поклонничка — по-възрастна жена. Американка или може би канадка. Саймън се заслуша.
— Брат Макмахън е тук вече осем години.
— Амиии?
— Както ви казах, госпожице Тобин, предишният библиотекар оказваше много лошо влияние. Членувал в Ордена, преди да бъдат отлъчени.
— Схванах. И кога е било това? Докато сте учели в духовната семинария?
— Да. Много млади монаси са се обучавали там през деветдесетте години. Обаче библиотекарят беше като злокачествен тумор със своите учения. По онова време Орденът се ползваше с голямо влияние тук. Той проповядваше неуместно. Основаваше се на неподходящи текстове и материали. Но вече имаме брат Макмахън. Пък и при нас вече не се преподава. Искате ли още вино?
Жената подаде чашата си. Разговорът позамря.
Саймън допи кафето си, без да усеща вкуса му, но вместо това се наслади на мъничка победа. Значи това беше обяснението. Томаски е бил тук като млад и ревностен католик семинарист. И е научил нещо от библиотекаря.
Обаче какво? Какво променяше хората? Явно в този манастир имаше тайни, способни да предизвикат силна религиозна войнственост, дори убийствено насилие.
Въпреки това обаче нямаше и следа от архивите.
Саймън се изправи и се приготви да напусне столовата — може би трябваше отново да прегледа книгите в библиотеката. Може би архивите бяха скрити сред книгите и бяха на някакъв чужд език. На гръцки. На арабски. Или пък бяха шифровани?