Дейвид и Ейми стояха слисани и се чувстваха излишни, докато край тях дейността в лагера продължаваше. Дейвид огледа Неърн, докато той говореше. Къде беше Елоиз?
Ханс се приближи, разтривайки скованите си от шофирането рамене. Докато се ръкуваше с Ангъс, шотландецът се усмихна предпазливо и зелените му очи грейнаха.
— А вие кой сте?
— Ханс Петерсен. Предложих на тези приятели да ги докарам.
— Виждам. Мисля, че знам за работата ви с далиите. Спасете пустинните далии, нали така?
— Аха.
— Акцентът ви ми е познат… Дорсландер? Северна Холандия? Не сте от пустинята?
Ханс се усмихна на Ангъс.
— Съжалявам, не… Холандец от германски произход. От Оташа. — Ханс се сбогува с Ейми и с Дейвид. — Така. Трябва да стигнем в Хуаб преди мръкнало. Радвам се, че успях да ви помогна.
Неърн кимна, Ханс се оттегли. Джиповете на „Пустинен слон“ заминаха, оставяйки подире си облаци оранжев прах като от оръдие на бойното поле. Ангъс взе голяма стоманена спринцовка и повика следващата туземка. Дейвид се почувства неловко просто да стърчи и нищо да не прави. Къде беше Елоиз? И дали Енока беше с Мигел?
Мигел и Енока.
— Господин Неърн. Подозираме, че е възможно да са ни проследили. До Намибия.
Генетикът кимна замислено. Продължи да взема кръв, докато каза:
— Наричайте ме Ангъс. Как така са ви проследили?
— Не сме сигурни. Просто смятаме, че някой ни е търсил в Свакоп. Приятел на Мигел. Но е възможно и да грешим.
Ангъс въздъхна.
— Елоиз ми разказа за Мигел. Гаровийо, нали? Да, знам, че ще дойдат да ни търсят. Но и бездруго вече почти приключихме. А и тук, в пустошта, сме в безопасност.
— Къде е Елоиз?
Ангъс вдигна ръка.
— Чакайте, нека да довърша. Останаха ми още неколцина нама и дамара и както винаги — възхитителните химба.
Дейвид наблюдава как Ангъс взема проби от последните няколко туземци. Изглежда, събирането на кръвните проби беше простичък процес. Местните търпеливо се редяха на опашка на слънце, после подаваха черните си голи ръце на Ангъс да бодне лъскавата игла в меката и осеяна с вени сгъвка на лакътя. В замяна на взетите кръвни проби той правеше кратък медицински преглед и предписваше лекарства — антибиотици, аналгетици, антималарийни препарати — на своите насмешливо озадачени, но видимо признателни пациенти.
Вече почти приключи. Оставаше едно момиче, чиято коса и голо тяло бяха намазани с охрено-червеникаво вещество — вид мазило, поясни Ангъс, което се прави от масло и прах.
— Онези с голите гърди са химба — не знам защо сутиените са табу. Така, добре, просто изпъни ръка. И по-добре не мърдай толкова.
Спринцовката проблесна. Стъклената тръбичка се напълни с кръв — тъмноалена кръв, рубинена на светлината на все още палещото слънце. Сенките по стените на каньона Дамара се издължаваха по скалите, във въздуха се носеше цвърченето и свирукането на птиците и на даманите. Пустинята се връщаше към живот след пъклената пладнешка жега.
— Така — оповести Ангъс, — още една унция течност и край.
Обърна се и изцърка кръвта в запечатано стъклено шишенце, което подаде на Алфонс, а той го отнесе с ритуално внимание. Както отнасят новородено към везните. Ангъс попи ръката на момичето с памуче.
— Добре, мила, много ти благодаря. Ето ти малко лекарство за детето. Разбираш ли? De Calpol juju?
Момичето се усмихна озадачено и стеснително, взе шишенцето с лекарството, обърна се и пое подир семейството си обратно към къщи сред акациите, като постепенно се сля с издължените тъмни сенки на дърветата.
— Най-сетне! — оповести почти тържествуващо Ангъс. — Финито Бенито! Хайде да вървим да пийнем по бира и да хапнем нещо. Допускам, че сте малко объркани — да дойдете чак тук при мен, а никъде не виждате Елоиз? Всичко ще ви обясня, но най-напред да пийнем. И да хапнем.
Имаше право. Насред лагера няколко дървени маси бяха сервирани. Имаше големи стоманени купи с пържоли от куду със студен пиперен сос и златиста бира „Виндхук“ и „Урбок“, вече налята в чашите. До шоколадите бяха подредени плодове.
— С любезното благоволение на Нейтан Келман, който е много щедър покровител, макар и свиреп ционист. Заповядайте, седнете, за бога, пътували сте твърде дълго. От Свакоп до Дамараланд, нали? Луди хора! Ейми, ти се казваш Ейми Майърсън, нали? Елоиз ми разказа всичко.