— А сега се чудя — усмихна се печално и потайно Мигел, — какво ли е усещането? Какво ли е да гледаш как някой изгаря? Ти не си ли се питал? Сигурно си провел някое изследване! А? За вещиците и кладите?
Мигел доближи лицето си на сантиметри от това на Ангъс.
— Ако не ни кажеш къде е Елоиз, ще вържем бежовото ти приятелче на кладата и ще го изгорим жив. Харесват ти красивите млади бастери, нали? Малките кафяви копеленца? Черните педалчета? — Мигел рязко се завъртя. — Затова ще го сготвим! Истински педал, току-що опечен.
Дейвид стрелна Ангъс с ужасен поглед. Лицето на шотландеца беше безстрастно, но си личеше, че той се разкъсва от ярост.
После Ангъс каза:
— Каготска путка!
Очите на Гаровийо пламнаха.
— Какво?
— Знаем, че си кагот. Лайнар. Като баща си. Кагот.
Нервни тикове пробягаха по лицето на Мигел.
— Абсурд. Но какво ми пука — бясно махна той с ръка. — Изгорете момчето. Сбогом.
Зад него хората му строяха голяма клада в прахта, насред сухите клонаци. Голяма клада от дърва.
Алфонс се гърчеше в лапите на безмълвните горили. Мотолевеше неразбираеми протести — не беше на себе си от ужас, скимтеше, хленчеше. Кладата растеше. Луната светеше ярко. Нощни птици се разхвърчаха от тъмните дървета някъде в пустошта. Край тях в гъстия мрак се стелеха прорязаните от реки и сухи каньони трънливи земи на Дамара.
— Какъв е смисълът, Мигел? — кресна Ангъс. — Не можеш да го скриеш. Ние знаем. Всички знаят, че си откачалка. Погледни как ти трепери окото. Кой каготски синдром е това? Какво разстройство имаш? Синдром на Аперт? Халерфорден? Какво? Фасцикулации? Тремор на окото? Типично за каготите. Лудостта на планинците…
Гаровийо перна Ангъс през лицето толкова силно, че от устата на шотландеца бликна кръв — смес от кръв и слюнка, която лъсна в здрача, осветена от фаровете на автомобилите. После терористът излая:
— Изпечете чернилката! Веднага!
Помъкнаха Алфонс към кладата. Дейвид наблюдаваше скован от ужас. Наистина щяха да го направят.
— Мигел, престани! — провикна се Ейми. — Спри, моля те. Какъв е смисълът?
— О, женската ли се обади! Да? И? Не? Кажи ми къде е Елоиз Бантею и ще престана. А дотогава ще пека проклетото нищожество, както те са изгаряли моя народ… и са го изтезавали… изгаряли са баските като вещици…
— Ти не си баск, кретен такъв! — ядно тръсна Ангъс. — Ти си кагот. Лайнар. Погледни се…
— Ангъс, помогни ми! Помогни ми, моля те!
Беше Алфонс — крещеше и стенеше. Вече го бяха завързали за кладата, небето отзад тъмнееше.
Ейми се провикна с разкривено от ярост лице:
— Престани… Мигел…
— Само ако ми кажете. Къде е Елоиз, а?
— Защо? Каготски задник такъв — не спираше да го дразни Ангъс. — Защо да ти я дадем в ръчичките? Ще убиеш и нея, нали? Нали?
Мигел даде знак с ръка.
— Огънят. Хайде…
Дейвид наблюдаваше ужасен. Един от съучастниците на Мигел се беше навел над сухите клони, струпани до краката на Алфонс. Дейвид забеляза, че приятелят на Ангъс носи маратонки „Найки“, и се запита дали ще се стопят. Дейвид събра сили за онова, което предстои. Енока щракна със зипото си. И пламъчето плъзна нагоре.
— Ангъъъъъс! — разпищя се Алфонс, а гласът му отекна като камбанен звън в каньона.
Първите пламъци колебливо близнаха дървата, сякаш проучваха Алфонс, опитваха плътта. Хищни зверчета.
— Така ще се сгреем — отбеляза Гаровийо — и ще изпечем копелето. Ще си сготвим един луд…
Пламъците се извисиха по-уверено, надигнаха се по-високо. Пустинните дърва бяха много сухи. Пламъците пращяха в студения бистър въздух. Мирис на пушек изпълни нощта. Пустинната луна светеше. Алфонс проплакваше, врещеше, гърчеше се завързан…
Гаровийо въздъхна изразително.
— Е, това е. Ангъс Неърн, ученият Ангъс Неърн. Сега трябва да ми кажеш къде е тя. Алфонс ще умре, ще се опече, ще се сготви. И тогава няма да го желаеш, нали? Когато се превърне в парче печено месо. Много ще… хрущи.
Ангъс впери поглед в Мигел.
— Ти и бездруго ще ни убиеш. Правиш каквото си поискаш. Какво значение има?
Алфонс се провикна. Гърчеше се и крещеше:
— Ангъс, не, Ангъс, моля те, кажи му…
Мигел отново се ухили.
— Той иска да живее, доктор Неърн. Не иска… момчешките му ръчички да се изпекат и да изгорят. И аз му съчувствам. Вегетарианец съм. Никакво свинско! — въздъхна Мигел. — Така че, кажи ни.