Ангъс не продума. Дейвид забеляза, че бузата му силно потръпва — Ангъс скърцаше със зъби. Алфонс виеше.
— Боли ме! Ангъс! Горя! Моля те!
Пламъците се бяха издигнали, искра беше литнала към косата на Алфонс и тя пушеше опърлена, а мирисът на изгоряла коса се смеси с пушека от дървата. Тялото на Алфонс постепенно пламваше. Започваше да гори.
Секундите на чакането се разтеглиха в мрака.
— Добре! Спрете! — изкрещя Ангъс. — Ще ви кажа къде е Елоиз! Угасете огъня.
Мигел се завъртя и отсече:
— Кажи ми веднага!
— Тя е в Шпергебит.
— Къде?
— На двайсет и шест километра южно от Диас Пойнт. Свалете го от кладата, спрете…
— Къде точно?
— В мините Тамара. На пътя за Рош. Сградата е маскирана като администрация на мината. Гаровийо…
Мигел се ухили. И се обърна.
И даде знак на хората си.
— Сипете бензин на кладата. Нощта ще бъде студена, трябва ни голям огън.
Следващият един час беше най-невероятно дългият и страховит час в живота на Дейвид. Беше по-лошо от всичко, на което беше станал свидетел през последните няколко пълни с насилие седмици.
Алфонс изгоря бавно, мъчително и докрай. Най-напред маратонките му запушиха и се проточиха в лепкава пластмаса, след това памучните му панталони се смъкнаха почернели от смуглите му крака — овъглени пушещи парцали. Най-накрая започна да се пече плътта. Отвратително. Кафявата кожа изгря и отдолу се показаха тлъстините и мускулите. После мазнините по бедрата на момчето започнаха да се топят и да цвърчат в огъня. Алфонс не спираше да крещи. Най-пронизителните и най-жестоките писъци, които Дейвид беше чувал някога. Крясъци, които се разнесоха над цялата пустиня — един човек изгаряше жив.
След това писъците секнаха и се превърнаха в тихо и съскащо стенание. Пламъците бяха чудовищно грамадни, обаче Алфонс изпълняваше химн на собствената си смърт, сякаш пееше. Косата му се превърна в храсталак от обгорели и почернели кичури, навсякъде се носеше противната сладникава миризма на изгоряла плът — мирис на крематориум, на барбекю.
В пушека кръжаха прилепи. Дейвид забеляза очите на пустинни животни, привлечени от мириса и пламъците — чакали, които се спотайваха в тъмното. С надеждата да се нахранят. Миризмата на печено месо бе привлякла чакалите с лъскави очи.
Мигел стоеше до огъня и лакомо вдишваше пушека. Терористът се надвеси към бушуващите пламъци и бодна горящото момче с пръчка. Алфонс потръпна. Все още беше жив. Все още беше жив. Огънят бушуваше.
— Свиня? Шунка?
Ейми повърна. Беше се навела на една страна и повръщаше. Дейвид усети порив да направи същото. До него отляво Ангъс беше затворил очи. Лицето на шотландеца беше безизразна маска. Но въпреки това изразяваше невероятно силно чувство. Пълно отчаяние.
И после, най-сетне Алфонс издъхна. Тъмната му глава увисна. Огънят го погълна изцяло. Делото бе сторено. Пламъците започнаха да утихват. Тялото се превърна в купчина червени въглени, искрящи кости и плът. Червено-черно човешко чучело насред черната пустинна нощ. Гръдният му кош рухна и се показа сърцето — ален мускул.
Мигел продължаваше да вдишва ненаситно мириса на изгоряла плът. А Ангъс го наблюдаваше. С присвити очи. В погледа на шотландеца имаше ледена и същевременно нажежена до бяло ярост, проницателен и пресметлив гняв. Неистов.
Дейвид забеляза, че дори съучастниците на Мигел са отвратени от жертвоприношението.
Бяха отместили очи, споглеждаха се тайно и клатеха глави. Но бяха покорни. Нито намек за нелоялност. По-скоро страх. Страхуваха се от Вълка.
Гаровийо изгледа преценяващо Дейвид.
— Това беше впечатляващо, Мартинес — прокара той пръсти през дългата си черна коса. — Ти си… донякъде смел мъж. Или пък си безмилостно жесток. Само ти изгледа цялото представление. Само ти. И не повърна като Ейми. Имаш здрав стомах. Добре си сложен. Як си като бик. Като глиган.
После Мигел вдигна очи към небето. Пушекът се носеше горе и бе превърнал луната в бледото лице на млада вдовица, забулена с погребално сиво. Пушекът се разнасяше, огънят почти бе угаснал.
— Трябва да издигнем още една клада. Да, вече всички се стоплихме и се поизпекохме, обаче огънят почти угасна. Затова ни трябва нов голям огън. За да опечем следващия труп. Този едрия… американско-баски бургер.