— Ами защо не? Целуни го за сбогом. Вкуси го още веднъж. Пък аз ще гледам.
Ейми кимна покорно. Приближи се към кладата. Прекрачи дървата, наведе се да целуне Дейвид нежно по устните и в същото време му прошепна съвсем тихичко и съвсем ясно:
— Помъчи се да не вдишваш дима. Дървото е млечка. Просто се помъчи.
Дейвид се бореше със собствения си ужас и мъка. Кимна. Безмълвно. Получи втора целувка, после Ейми се отдръпна и напред пристъпи Алан.
— На среден огън ли?
Някой се изсмя.
— У кого е запалката?
Французинът Жан-Пол заливаше сухите дърва с бензин от една туба. Дейвид усети студената струя върху глезените си, тежкият мирис на суров петрол се надигна към лицето му и после Енока извади запалката. Набитият баск щракна, заслони пламъка с длан, предпазвайки го от лекия пустинен ветрец, като че беше птиче, пиленце, после коленичи, поднесе запалката и бавно отстъпи назад — предпазливо и питащо, а залетите с петрол сухи дърва лумнаха с едно благовъзпитано „фуффф“.
Наистина се случваше. Тук. Сега. Насред жълтата суша на Дамара. Докато далматинските соколи кръжаха над печалната Хуаб. Дейвид щеше да изгори жив.
Пустинното дърво беше толкова сухо, че тутакси избухна в пламъци: грамадни бумтящи жълти пламъци. Ангъс и Ейми бяха приклекнали край огъня и си грееха ръцете. Мигел се изхили.
— Много хубаво. Топлите си ръцете на кладата на приятеля си! И аз идвам. — Мигел стрелна с поглед съучастниците си и излая рязко някаква заповед. — Дръжте ги на мушка.
Мигел се приближи, за да наблюдава страданието на жертвата си. Очите на Дейвид се насълзиха от дима, пареше му на стъпалата, усещаше с краката си топлината, плъзналите нагоре по тялото му пламъци като ръцете на противни просяци. Помъчи се да не вдишва дима. Млечка. Някакъв план ли бяха скроили? Едва не припадаше от страх. Щеше да умре. Главата му се въртеше от ужас и от крехка надежда. Какво правеха? Ейми и Ангъс бяха застанали така, че вятърът да не духа към тях гъстия мазен дим, който се надигаше от сухите пукащи дърва. И наблюдаваха Мигел, който беше по посока на вятъра.
Мигел вдишваше пушека. Вдъхваше и се усмихваше блажено.
— Мирисът! Мирис на месо, на агнец. На агънце, нали? Усещаш мириса на дървото, а след малко и мириса на месо, нали? Да? Не? Да? Ейми? Усещаш ли? Това е… това е твоят приятел… гори… и… — Мигел запелтечи насред топлината на огъня и пушека. — Даааа… Яхния от риба тон… той ще…
Дейвид наблюдаваше случващото се от кладата на собствената си огнена екзекуция — слисан.
Мигел се олюля настрани. Катурна се, заеквайки, после падна на колене почти в безсъзнание.
Терористът от ЕТА се просна на земята.
Ангъс се метна отгоре му като хищник и преди някой да успее да реагира, шотландецът заобиколи огъня, стисна Мигел за гушата, като едновременно измъкна пистолета му и го опря до клюмналата глава на Мигел.
Убиецът тихо и заваляно изруга, почти не на себе си.
Главорезите му бяха замръзнали смаяни.
— Не мърдайте! Или ще го убия! — кресна Ангъс.
Мигът се проточи. Ръце на оръжията. Мъже, наполовина показали се от колите.
Ейми грабна ножа, паднал в прахта, с който Мигел си беше отрязал къс човешка плът. Тя скочи в избуялите пламъци, разряза въжетата, с които беше вързан Дейвид за кола, а когато въжетата паднаха в огъня, той отскочи настрани и Ейми го издърпа навън.
— Ще убия Мигел! Не мърдайте! — крещеше Ангъс.
Никой не помръдваше. Овен Ейми, която удряше дрехите на Дейвид — джинсите и ботите му, които пушеха. Огънят бумтеше, сякаш разярен, задето няма какво да го подхранва. Ейми обхвана лицето на Дейвид с ръка.
— Добре ли си?
— Добре съм… добре съм… — Той почти не я чуваше заради пращящия огън и собствената си задушлива кашлица — плюеше противния вкус на собствените си горящи дрехи.
На няколко метра по-нататък Ангъс влачеше почти припадналия Мигел в прахта, а хората на терориста само се споглеждаха. На ясната сутрешна светлина обаче се виждаше изписаното по лицата им крайно объркване. Какво да правят без Мигел? Без командира си?
— Само ако се приближите, ще му пръсна главата, тъпаци такива! Ейми, събери ключовете на всички коли. И вземи кашона с кръвните проби. Дейвид, грабвай пистолета и влез в колата… влизай в ланд ровъра…