— Какво, по…
Сандерсън му подаде друга снимка.
— Имаме по-близък план. Погледни.
Втората снимка беше направена буквално от сантиметри разстояние: виждаше се как скалпът на жертвата е свален и отдолу се показва бялата и окървавена кост на черепа й.
— Виж и тази — подаде му Сандерсън трета снимка.
Беше кадър на отделения скалп — окървавена пихтия от набръчкана кожа и дълга прошарена коса, захвърлена на килима. В косата беше напъхана дебела пръчка — нещо подобно на дръжката на метла. Прошарената коса беше стегнато навита около пръчката, накъсана и усукана. Оплетена.
Саймън въздъхна съвсем бавно.
— Това ми стига, струва ми се.
Огледа стаята — кървавите петна по килима още личаха съвсем ясно. Беше очевидно как е извършено престъплението — странно, но очевидно. Някой беше накарал старицата да коленичи пред телевизора, после беше промушил пръчката през дългата й прошарена коса, беше я завъртял многократно и бе пристягал все повече косата около пръчката, усуквайки я цялата в болезнен възел от кръв и болка и мъчейки се да изтръгне корените й от скалпа, докато напънът бе станал толкова силен, че беше откъснал целия скалп.
Саймън взе една от последните снимки. Беше направена отпред и на нея се виждаше изражението на жената. Следващите му думи прозвучаха моментално и… унесено.
— О, боже мой!
Устата на старицата беше зейнала в неистов, но беззвучен вик — последен застинал образ на страданието й, докато някой усуквал кожата на темето й и отпорвал скалпа от черепа.
Това беше прекалено. Саймън настръхна и захвърли папката със снимките на масичката, после се извърна и се приближи до мраморната камина. Беше празна и студена, с изсъхнали треви в една ваза и снимка на някакви възрастни хора. Безвкусна гипсова статуетка на Дева Мария се усмихваше от средата на полицата над камината, а до нея се мъдреше керамично магаренце. В съзнанието на Саймън неканено изникна зиналото лице на брат му и окървавените му ръце.
Той го прогони и се обърна.
— Е, инспекторе… ако се съди по тази дръжка на метла… изглежда… са усуквали косата, докато не са я… отскубнали от черепа й, нали?
Сандерсън кимна.
— Да. Нарича се оплитане.
— Откъде знаеш?
— Вид мъчение е. Изглежда се използва от векове. — Детективът погледна към вратата. — Томаски като съвестно момче проучи въпроса. Каза, че оплитането било използвано сред циганите. И по време на революцията в Русия.
— Значи… — Саймън потръпна при мисълта за болките на жената, — значи… е умряла от шока?
— Не. Била е удушена с гарота. Ето виж.
Поредната снимка. Писалката на Сандерсън сочеше към шията на жената. Журналистът се приведе по-близо и забеляза бледочервените следи.
Беше озадачаващо и адски необичайно. Той се намръщи погнусено и каза:
— Но това е… много объркващо. Убиецът най-напред е изтезавал старицата. А после я е убил… много вещо… Защо човек би направил всичко това, за бога?
— Кой знае, мамка му! — отговори Сандерсън. — Откачена работа, а? Има и друга подробност — не са откраднали нищичко.
— Моля?
— Горе има бижута. Не са ги пипнали.
Запътиха се към вратата — Саймън изпита огромно желание да напусне стаята. На излизане Сандерсън не спираше да говори:
— И така… Куин. Ти си добър журналист. Седмият най-добър криминален репортер във Великобритания. — Усмивката му угасна. — Не се шегувам, приятел. Затова те повиках — ти обичаш загадъчните кървави истории. Кажи ни, ако разплетеш загадката.
5
Когато Дейвид се свести, вцепенен и замаян, и двамата бяха навън, до входа на бара. На планинското слънце. Челото на момичето кървеше, но немного. Тя го разтърсваше в опит да го свести.
Над тях се надвеси нечия сянка. Барманът. Неспокойно пристъпваше от крак на крак с уплашено и състрадателно изражение.
— Ейми… Мигел… опитвам се да го задържа вътре, обаче… обаче… обаче трябва да тръгвате… веднага.
Тя кимна.
— Знам.
Русото момиче отново хвана Дейвид за ръката. Дръпна го да се изправи. Когато той стъпи на краката си, усети мускулчетата и костите на лицето си — болеше го. Но не беше премазан. По пръстите му имаше засъхнала кръв — явно докато се бе опитал да предпази себе си и момичето.
— Откачалка! — поклати глава тя. — Искам да кажа, благодаря ти, че направи това. Ама си откачалка.