Замисли се как миришеха собствените му дрехи, докато горяха. Мълчеше. Ейми стискаше ръката му. И също мълчеше.
Едночасовото шофиране по речното корито приключи — Ангъс нареди да сменят посоката. Дейвид кимна, рязко завъртя волана надясно и джипът с ръмжене отново стъпи на суша. Скали и пясък. Караха ли, караха. Никой не продумваше.
Движеха се на юг. Нямаше път. Относително раззеленената речна част на Дамара отстъпи място на разтерзана суха пустош. От двете им страни се издигаха пясъчни дюни.
Ангъс заговори пръв. Вече половин ден май никой не беше обелвал нито дума.
— Намираме се в Намиб Науклуфт — обясни им той. — Пак се върнахме в пустинята. Това чудо се точи на стотици километри.
Дейвид огледа ширналата се до безкрай пустиня. От меките оранжеви гребени на грамадните дюни, почти сладоледени на консистенция, се развяваше прах. Между дюните имаше прашни плоски солници, нажежени до зловещо бяло, а сред тях, черни и резки, се открояваха останките от мъртви дървета. Като извадени от нечий много лош кошмар.
Стига толкова. Дейвид потръпна и се измъкна от унеса си. Страшните картини в съзнанието му бяха твърде зловещи, не издържаше повече. Само че насред цялата какофония на ужаса имаше някакъв ритъм, някаква хармония, страховита, но неподправена хармония.
Той навърза образите в съзнанието си: Мигел, който яде плътта на Алфонс. Възрастният Гаровийо и неговата заекваща изповед в къщата на каготите: „Мигел е белязан с истинския позор на каготите“. И накрая отвратителните втечнени тела под къщата.
Ами ако древните и вече втечнени трупове бяха запечатани в камерата не за да се предотврати зараза, а за да… бъдат съхранени?
Като храна?
Дейвид пийна глътка вода и попита учения. Направо.
— Ангъс, каготите били ли са…
— Какво?
— Били ли са… канибали?
Ейми го погледна пребледняла и ужасена.
39
Ангъс мълча повече от километър. Дейвид опита отново. Отново мълчание. Дейвид зададе въпроса си за трети път. Този път Ангъс се прокашля и отговори с нетипично за него напрежение в гласа, сякаш се бе задавил с пустинен прах:
— Защо питаш?
Дейвид не знаеше какво да отговори: видях Мигел да реже от плътта на приятеля ти. Обаче, изглежда, нямаше избор. Отговори на шотландеца, като преди това го предупреди. За стореното от Мигел през нощта. И за събитията от къщата на каготите. За втечнените и разложени складирани тела.
Ангъс наблюдаваше през прозореца величествената намибийска пустиня. После каза, без да се обръща:
— Да, разбира се. И точно затова проработи номерът с пушека.
— Моля? Какво? — прекъсна го Ейми.
— Не е ли… малко жестоко да го обсъждаме? Каготите са почти изтребени. Защо да трупаме тези скверни неща върху гроба им?
— Но…
— Вече се досетихте… Ти всъщност си видял с очите си… така че защо да не съм откровен! Да, вярно е. Мигел е канибал. Защото е кагот. Това е част от прокълнатото им генетично наследство. — Той се приведе напред: — Каготите са били канибали.
Ейми поклати глава.
— Моля те… моля те, обясни ни.
— В началото на Средновековието ги обвинили, че ядат човешка плът, и позорното петно останало. Разбира се, възможно е това да са пълни безсмислици, като кръвната клевета срещу евреите… обаче е вярно. Те наистина са били… змийско семе, проклятието на Каин. Различна раса, прокълнат народ. Всичко това е вярно.
— Как така? Не разбирам! — Ейми беше пребледняла от гняв на фона на жълтите пясъци на Науклуфт, които се виждаха през прозореца. — Ами Елоиз? Тя не е луда. А изобщо не ни е казвала подобно нещо.
— Е, не би го разказвала, нали? — саркастично и ядно попита Ангъс. — Това е дивашкият огромен срам на каготите, а не нещо, за което си бъбриш със съседите: заповядайте на вечеря и доведете някой по-пълничък приятел…
— Но какво е научното обяснение на канибализма? — Дейвид насочи колата между две мъртви и остри дървета. — Как така се появява, по дяволите?
Ангъс се намръщи.
— Дължи се на затворената общност на каготите и на браковете между близки роднини. Вземете синдактилията — сраснатите пръсти на краката. Това е типично за планинските общности с ограничено генетично разнообразие. Синдактилията е свързана с много хромозомни разстройства. Някои от тях водят до психози, насилие, странни сексуални импулси… и кой знае още какво. Разбирате ли?