Най-накрая се докопа до истината. Вече я осъзна, разбра защо мисли за дядо си. За срама и вината на дядо си. За неспособността му да обясни, за ужасната потайност.
Беше навлязъл в Забранената зона в съзнанието си, беше преминал в Забранената земя.
Дядо му беше кагот. Това беше единственото смислено обяснение, то обясняваше всичко. Дядо му беше кагот. Недосегаем. Парий. Канибал от Гаскония. Каготите наистина бяха канибали. А Дейвид беше потомък на кагот, той беше един от тях.
Ейми изхърка и се обърна, а голото й младо рамо меко се очерта на лунната светлина. Меко като сочна праскова.
40
Саймън стоеше до една телефонна будка и група пушачи в изгнание пред изход А на летище „Сент Екзюпери“ в Лион. Воднистото октомврийско слънце тъкмо изгряваше над терминалите. Първите самолети с грохот се издигаха в сутрешното небе.
Журналистът претегли лъскавите монети в ръката си. През нощта се беше опитал да звънне на Сузи, но не се свърза. Бяха ли в безопасност? Къде беше Тим? Сърцето му признаваше вината си — с неприятно и болезнено бодване. Беше измъкнал известна информация от монаха в „Турет“, но доколко си струваше? Ами ако се беше случило нещо? Къде беше Сузи? Може би просто беше отишла на работа. Но беше толкова рано. А Конър? Къде беше Конър? При тъща му? А Тим?
Въпросите раздираха душата му.
Нямаше на кого да се обади. Беше опитал да звънне на родителите си, но и тях ги нямаше…
Не му оставаше избор. Трябваше да позвъни в полицията. Саймън сведе поглед към монетите евро. Едно, две, три…
Непохватно зареди автомата. Телефонът звънна. И му вдигнаха.
— Инспектор Сандерсън.
Саймън се забави — пое глътка наситен с дизелови изпарения въздух — и после изломоти въпросите си. Тим. Конър. Сузи. Конър. Тим.
Полицаят го прекъсна:
— Спокойно, Куин, спокойно. Слушам те. От уличен телефон ли се обаждаш?
— Да.
— Къде?
В мислите на Саймън се прокрадна съмнение.
— Някъде във Франция. Изхвърлих новия си мобилен, нямам му доверие. Не знам… на кого да вярвам. Кажи ми какво става.
— Добре са — много внимателно го увери Сандерсън. — Съпругата и синът ти са добре. Обаче има известно… развитие. От снощи. В момента отивам в кабинета на шефа си. Ще ти звъннем след няколко секунди, обещавам ти. От кой номер се обаждаш?
— Развитие ли? Конър добре ли е? Намериха ли Тим?
— С Конър всичко е наред. Със Сузи също. В безопасност са. От кой номер се обаждаш?
Саймън преглътна тревогите си, а те имаха противен жлъчен вкус, все едно неотдавна беше повърнал. Притисна с пръст другото си ухо, за да заглуши грохота на самолетите. И продиктува цифрите.
— Чакай там — нареди му инспекторът. — Отивам да говоря с шефа. Чакай и… ми имай доверие.
Саймън кимна и остави слушалката. Забоде поглед в бездушния стоманен телефон.
— Bonjour…
Обърна се. Зад него стоеше приятен на вид французин с чисти джинси и лек тюркоазенозелен кашмирен пуловер, наметнат небрежно на раменете му. Мъжът сочеше телефона и се усмихваше.
— Бих искал да използвам…
— Махай се — изръмжа Саймън.
Мъжът го изгледа озадачено.
— Махай се — изръмжа отново Саймън. — И мерси боку, мамка му!
Французинът отстъпи назад и после… влетя бежешком в терминала.
Телефонът звънна. Саймън вдигна.
— Така… — отсечено, но състрадателно поде Сандерсън. — Просто исках да науча последните новини от началник Боутинг.
— За какво… развитие става дума?
— Поставих допълнителна охрана на жена ти и на сина ти. На майка ти и баща ти също. Така че те са в безопасност. Никой не може да ги докопа — никакви религиозни откачалки. Никой не може с пръст да ги пипне. Не сме ти звънили, понеже се опитваме да бъдем по-предпазливи след всичко случило се…
Най-сетне журналистът болезнено усети накъде отива разговорът.
Полицаят потвърди:
— Става дума за Тим, Саймън. За брат ти Тим. Защо не си ни казал нищо за Тим?
— Аз… не знам… Просто не знам защо.
Угризения разтърсиха Саймън. Тим. Разбира се. Защо не беше споменал за него? Когато Сандерсън го попита за членове на семейството му, които се нуждаят от закрила, той не беше споменал Тим. Защо? Защото се срамуваше от него? Или понеже просто не искаше да мисли за него? Или понеже беше убеден, че Тим е в безопасност, така че няма смисъл да го споменава?