42
Огнените кълбета бяха огромни и връхлитаха на талази — чудовищни черни облаци, обагрени със сатанинско оранжево. Кули от смрадлив пушек се извисиха към небето.
— Ейми! Ейми!
Дейвид се приближи към парапета от пясък — комплексът от сгради беше изчезнал. На негово място се издигаше грозна стена от пламъци и разруха, въздухът трептеше от адската топлина на пожара, а вторичните експлозии увеличаваха грохота.
Ангъс се беше проснал до него. На пясъка. Положи ръка на рамото на Дейвид.
— Генераторът — горивото избухна. — Шотландецът легна по гръб и погледна към морето. — Лодката… Проклетата лодка… Мамка му…
Дейвид ужасено оглеждаше руините: никой във или около сградата не би имал шанс. Никаква надежда. Никакъв шанс.
— Сигурно идват откъм залива Валвис — промърмори Ангъс. — Или пък от Оранджемунд…
— Дейвид?
По-тихо гласче. Той рязко се завъртя.
Беше Ейми. Невредима. Стоеше на пясъка. Трепереше.
А зад нея Нейтан Келерман, който кървеше силно и се олюляваше.
Ейми потъна в прегръдката на Дейвид.
— Идвах при теб… после взривът ме повали…
Той я притисна по-силно.
— А Елоиз? — попита Ангъс Нейтан.
Гласът на Келерман се разнесе бавно и изтощено:
— Нея я погълна.
Костюмът му беше изцапан с нещо подобно на смола и Дейвид осъзна, че това е кръв. Келерман имаше кървяща рана на гърдите.
Нов шум се присъедини към грохота — към брега със свистене на гуми се носеха коли, от които изскачаха мъже със сини гащеризони и пустинни боти. Дейвид позна Соломон и Тилак, охранителите на „Келерман Намкорп“.
Нейтан вдигна ръка:
— Стреляйте!
Мъжете му се подчиниха: свалиха пушките от рамо, приклекнаха в пясъка и се прицелиха. Лодката вече си тръгваше, пенейки водите на юг — беше си свършила работата. Но въпреки това охраната стреля и екотът от пращящата пушечна стрелба се сля с грохота на горящия горивен склад и с тихата експлозия на сградите, които рухваха в пламъците. Отвсякъде се носеше противният мирис на горящ петрол — мазен черен пушек, който се кълбеше в небето над океана. Ейми цялата трепереше. Ангъс увещаваше Нейтан.
Дейвид почти не чуваше разговора. Дочуваше откъслечни думи: Амстердам, хеликоптер, гумена лодка. Изгледа последователно единия и другия. Нейтан подаде нещо на Ангъс. Приличаше на пистолет… и още нещо: малка черна плюшена торбичка. Въпреки силния си загар Нейтан Келерман беше видимо пребледнял, противната му рана продължаваше да кърви и багреше мекото му ленено сако в ярко тъмночервено. За разлика от него Ангъс сякаш беше получил прилив на сили. Извърна се към Дейвид и Ейми.
— Нейтан иска да използваме лодката на компанията ето там — посочи им той. — Прав е, наистина имаме шанс. Да се възползваме.
— Какво?
Ангъс посочи към огромния черен облак, който се носеше надолу по брега.
— За час-два няма да имат никаква видимост. Охраната ще ги задържи със стрелба.
— Елоиз… — възрази Дейвид.
— Тя е мъртва, Дейвид. Нейтан не би излъгал. Хайде! Сигурно ще наблюдават изходните пътища от Забранената зона, обаче ние ще отидем с яхтата до Людериц…
— Мисля, че той има право — съвсем тихичко се обади Ейми.
Ангъс вече премяташе отпуснатата ръка на Нейтан през рамото си и му помагаше да тръгне надолу по брега. Дейвид и Ейми се спогледаха и ги последваха уплашени и слисани. Още няколко пушечни изстрела шибнаха въздуха зад тях.
В следващия залив имаше малък пристан и привързана за него гумена моторна лодка с мощен на вид двигател.
Ангъс се качи и помогна на благодетеля си да стъпи на борда. Но главата на шефа му се олюляваше, не можеше да се задържи права. Ейми се качи при тях, Дейвид бързо ги последва. Мазният дим от експлозиите закриваше слънцето и превръщаше пустинния ден в сумрак. Шотландецът дръпна шнура, моторът изрева и след минутка вече се носеха на скорост покрай брега.
Огнените езици и горящите сгради бавно се смаляваха зад тях. Смълчаха се и просто наблюдаваха как зловещият спектакъл бавно чезне, докато лодката с мъка се прокрадваше между пенестите сини вълни. Подминаха изоставена диамантена мина: скелет от ерозирала стомана, извисяващ се над скалите.
Нейтан почти шептеше, легнал възнак в черната гумена лодка. Лицето му беше мокро от пот, по бузата му като индиански боен знак имаше червена, кървава черта.