— Значи Елоиз е мъртва. Последният кагот…
— Да — тъжно се усмихна Ангъс. — Те спечелиха, Нейтан. Мигел е напълно безполезен.
Напрегната пауза. Нейтан Келерман се пресегна и докосна китката на Ангъс. Жестът беше деликатен, грациозен, изтънчен.
— Ангъс. Има още един начин.
— Какъв?
— Намери резултатите на Фишер.
— Моля?
Искрящите зелени очи на шотландския учен бяха приковани върху разкривеното от болка и потрепващо лице на Нейтан Келерман. Дейвид се приведе по-наблизо и се помъчи да чуе изтерзания и накъсан разговор. Ангъс попита Келерман:
— Знаеш ли къде са?
— Не. Но… Дрезлер може би. Може би той знае. Той беше последната възможност. Ако се провалим в Тамара… мисля, че той знае къде са съхранявали данните… но той ще… ще бъде трудно да ги изкопчиш от него. — Келерман се закашля в шепата си. Погледна събралата се в дланта му кръв. Главата на еврейската династия се отпусна по гръб и зарея поглед към небето с някакво чудовищно примирение в погледа. Приемаше небето и морето. После отново впери в Ангъс почти невиждащите си очи. — Мисля, че Дрезлер знае. И винаги ми се е струвало, че бих могъл да го изкопча от него, ако съм наистина отчаян, но трябва да го притиснеш… наистина здравата. Досега не ми се искаше да рискувам, той толкова помагаше. — Поредната измъчена кашлица. После Келерман продължи, сгърчил лице: — Но сега? Какво значение има? Опитай. Няма какво да губиш. — Келерман се потеше на слънцето. — Това е моята спирка, Ангъс. Тук слизам.
Ангъс стисна Келерман:
— Хайде, стига, Нейтан.
— Свършено е с мен, Ангъс. Погледни — разтвори той сакото си, както проститутка пуска халата си да се свлече — голямо лъскаво овално петно от кръв, досущ като алена медуза, пулсираше в гърдите му.
Ейми и Дейвид се спогледаха. Ангъс се извърна, опитваше се да намали скоростта на лодката, но още докато моторът заглъхваше, Нейтан Келерман се надигна и се приближи към едната страна на лодката.
— Не! — извика Дейвид.
Но беше твърде късно. Келерман се беше прехвърлил през борда и цопна във водата, в студените намибийски води. Дейвид наблюдаваше ужасен. Бялото лице на Келерман беше печален овал насред синевата. Ангъс успя да спре лодката.
Обаче Нейтан вече бе наполовина потънал и тялото му изчезваше все по-надълбоко сред вълните. От гърдите му като дим се виеше струйка кръв.
Акулите го нападнаха. Водата гъмжеше от гръбни перки, зловещи и връхлитащи. Дейвид мярна страховита нащърбена челюст, вече окървавена. Хищните риби неистово разкъсваха кървящото тяло и го влачеха към дъното. Дейвид не можеше да откъсне поглед — гледката беше хипнотична. Акулите откъсваха ръцете и краката като в някаква отвратителна детска игра. Дърпаха и дразнеха изкупителната жертва. А после нанесоха убийствения удар.
Нейтан Келерман не пищеше. Той явно бе приел злокобната си смърт, докато хищниците го разкъсваха и за последен път го дръпнаха под вълните. Дейвид се взираше в сапфирените дълбини — акулите описваха пируети покрай смътния тъмен силует на трупа. На повърхността изригнаха мехурчета въздух и кръв и обагриха водата с червена пяна.
После настана тишина.
Ангъс не продума. Отново запали лодката и те се понесоха по обезпокоените вълни под достолепното слънце.
Минаваха покрай пусти заливчета. Кръжаха морски птици, които пищяха, сякаш понесли се към смъртта.
Дейвид оглеждаше черните канари и жълтите пясъци. Мислеше за кръвта във водата, за човек, който беше изяден жив.
После шотландецът се обади:
— Всички данни и кръвта бяха в онази сграда. И Елоиз. Всичко е унищожено. А той смяташе, че сме в безопасност… — поклати глава Ангъс. — Келерман допусна такава глупава грешка. Горкият нещастник. — Шотландецът нагласи руля, за да се движат по-близо до брега. — Скоро ще пристигнем в Людериц.
— И после? — зададе Дейвид очевидния въпрос.
— Разполагаме с няколко часа. Обаче намибийските власти ще трябва да се намесят. И така всички ще разберат, че сме се измъкнали.
— И ще останем в Людериц като в капан — отбеляза Ейми. — Какво му е хубавото?
— Има начин да избягаме.
— Как?
Ангъс им обясни съвсем спокойно:
— С пратките с диаманти. Нейтан ми напомни. През ден „Келерман Намкорп“ превозва нешлифовани диаманти за Амстердам. Точно както Де Беер изпращат скъпоценностите в Лондон. — Още едно помръдване на руля. — Пратките пътуват през Виндхук.