— Но… — възрази Дейвид.
— Мога да ви прекарам. Познават ме. А паспортната проверка се прави в основни линии от самата компания. Ще ви стоварят в централата на Келерман в Амстердам. Обратно в Европа. Живи и здрави у дома.
— Ами ти?
— Не знам. Може да си направя късна закуска… Все ще измисля нещо.
— Значи просто ще се откажеш?
Червенокосият учен огледа огряното от слънце крайбрежие. Димът беше останал далеч зад гърба им.
— Какво очакваш да направя? Да се върна и да започна отначало? Приключих. Край. Глупавото ми его ме въвлече в тази кървава история. Мислех, че ще успея да повторя опитите на Фишер, да събера неговите данни, а после да спечеля Нобелова награда, кой знае. С помощта на Нейтан. Но щяха ли всъщност да ми дадат награда, че разкривам нещо толкова апокалиптично? Че почти сигурно предизвиквам война? Държах се като идиот. Расата е проклятие, божието проклятие за човека. А пък Келерман си имаше свои мотиви. Левит 25. Какъв глупак съм бил!
— За какво говориш?
— Ами сети се де. Заради егото ми убиха Алфонс, убиха и Елоиз. Нейтан е мъртъв. Вие едва не загинахте. Фейзакърли е мъртъв. Всичко приключи, мамка му. Продължавам напред. Обръщам нова страница. Слагам точка. Може да започна да играя голф.
— Обаче аз не съм приключила — обади се Ейми.
Двамата мъже я погледнаха. Горещият солен бриз развяваше русата й коса.
— Помните ли какво казваше Хосе? — изгледа тя първо Ангъс, после Дейвид. — Когато той каза, че аз знам какво се е случило с евреите — това е ключът към всичко, нали, Ангъс? Каквато и да е тази тайна… която се мъчиш да разгадаеш. Тя обяснява защо по време на холокоста измираха евреи, нали? Елоиз ни намекна. Ти си й казал нещо.
Ангъс управляваше лодката, без да обели нито дума.
Обаче по лицето на Ейми се беше изписало решително изражение.
— Това е голямата загадка, нали? Защо холокост? Натам вървят нещата, нали?
Ангъс продължаваше да мълчи, но Ейми се беше разпалила:
— Кажи ми едно нещо, Ангъс. Обясни ми. Хитлер е можел да използва евреите като робска работна ръка и е планирал да ги настани в някаква държава — в Русия или в Африка, нали така? Но после изведнъж променя намеренията си — впери тя поглед в Ангъс. — Внезапно решава да започне да ги избива. До крак. Въпреки че това осуетява — прекомерно удължава и съсипва — водената от германците война. Защо го е направил?
Ангъс мълчеше, а после въздъхна:
— Да, нещо такова. Това обяснява холокоста. Може би. Кой знае. Просто го споменах пред Елоиз… — навъси се той. — Понеже ми беше мъчно за нея. Последната каготка на света. Тя страдаше. Заслужаваше някакво обяснение за случващото се.
— Е, какво се е случило? Какво е установил Фишер?
— Не мога да ти кажа, мамка му. Понеже нямам доказателство. Никога не твърдя нещо без доказателства. Аз съм учен — изгледа я гневно Ангъс. — Защо не ме оставиш на мира, а? Приятелят ми е мъртъв, а ръцете ми са изцапани и с кръвта на Елоиз. Стига. Стига.
— Няма да ни кажеш, така ли?
— Не. Понеже не знам със сигурност. Не съм правил проклетите опити на Фишер. Обаче, ако Келерман беше прав, има един човек, който може и да е способен да ни помогне. Това казваше Нейтан.
Смяната на състоянията на шотландеца беше направо смайваща. В момента беше устремил поглед право напред. Дейвид проследи погледа му по суровия бряг. Виждаха се сгради, острият връх на една църква, ярко боядисани сгради. Още един сюрреалистичен германски град, кацнал на брега, гледаше към жестокото море.
Дейвид възобнови разговора:
— Какъв човек?
Ангъс намали скоростта на лодката, когато започнаха да наближават пристанището. И каза:
— Нацист. Омразен дърт нацист, който се казва Дрезлер и е работел с Фишер в Гюрс. Познава дядото на Келерман. Както чухте в лодката — Дрезлер знае.
— Обясни ни, моля те. Какво знае?
— Хер доктор Дрезлер долита тук от Европа през 90-те години на миналия век. По някакъв начин бил разкрит. Не знам как. Затова пристигнал тук. Хубаво укритие е Людериц, на милиони километри от най-близката картофена салата. А и вече познавал семейство Келерман.
— И?
— Припомнете си. Превъртете. Върнете се назад.
— Моля?
— През 1946 година Ойген Фишер се свързва със старите си приятели семейство Келерман и им разказва какво е открил в Гюрс. И Келерман са много развълнувани от откритието на германеца. — Лодката намали. — Обаче Келерман нямат доказателство, не разполагат с действителните данни. Затова чакат генетиката да догони германците цели шест десетилетия — усмихна се лаконично Ангъс. — Тези династични евреи виждат нещата в перспектива. Може да се каже, че чакат още от вавилонското пленничество. Както и да е, семейство Келерман възлагали надежди на проекта за разнообразието на човешкия геном в Станфорд, обаче той бил закрит. — Ангъс примигна, когато водата се плисна в лодката. — После тръгнал проектът „ГеноМап“ и те на практика ни завладяха и ни използваха. За да повторим експериментите на Фишер. След това подмамиха Дрезлер на юг, той се премести да живее тук през 90-те години и помогна с много информация. С хора за кръвни изследвания и така нататък. С пътища, които си струва да бъдат проучени. И накрая… каготите.