Той погледна Дейвид.
— Но как може да ни помогне сега Дрезлер?
— Ами така. Ако Нейтан е прав, Дрезлер знае какво са направили лекарите след войната. Той знае много.
— След войната ли? Какво означава това?
Вдигане на рамене.
— Ангъс!
Шотландецът забави още малко лодката. Отзад се рееха морски птици. Той погледна първо Ейми, после Дейвид.
— Нацистите са открили ДНК… по време на войната.
Дейвид толкова се слиса, че усети как лодката се клатушка под него.
— ДНК ли? — ахна той.
— Аха. Работели над това от известно време. Фишер и другите — първите насоки напипал в Намибия, докато проучвал койсаните и бастерите. След това намерил окончателното доказателство в Гюрс. Обаче не това е важното, а какво направили нацистите с откритието. Какво намерили във и между човешките генетични вариации — ето това е важното. Откритието било толкова… — сви рамене Ангъс. — Е, поне предполагаемо, не разполагам с доказателства и може би сега вече никога няма да се добера до тях, обаче се твърди, че откритието било толкова унищожително, че предизвикало холокоста. И толкова мощно, че дало в ръцете на нацистките лекари важни лостове — след войната.
— Все още не схващам цялата картина…
Ангъс цъкна нетърпеливо с език и обясни:
— В края на войната нацистките лекари от Гюрс са разполагали с една разменна монета, за да откупят живота и свободата си. И тази разменна монета били резултатите на Фишер. Според слуховете те скрили данните някъде… на недостъпно място. Допускам, в Европа. Вероятно в Централна Европа, докато съюзниците притискали все по-смаляващата се нацистка империя. — Ангъс огледа плитката вода и продължи: — Съюзниците не можели да ги тикнат в затвора, нито да ги изправят пред съда, камо ли да ги екзекутират. Да не би някой от лекарите да разкрие резултатите.
— Значи лекарите били освободени. Реабилитирани. Фишер станал… професор във Фрайбург през четирийсет и пета въпреки всичко, което бил сторил.
— Да.
— А този лекар в Людериц? Той къде се вписва в картинката?
— Ами, ако е вярно казаното от горкия Нейтан, Дрезлер знае къде са скрити резултатите.
Дейвид усети прилив на въодушевление.
Ангъс вдигна ръка:
— Да, знам, че е покоряващо… но нека ви припомня, че нацистите вероятно са скрили данните на страшно недостъпно място. Мнозина са се опитвали да ги намерят. Обаче кой знае — замълча Ангъс. — Може пък ние да успеем?
— Ние? Ще дойдеш ли с нас? — полюбопитства Дейвид.
Ангъс прокара пръсти през рижата си коса. И каза с блеснал поглед:
— Добре, признавам, че ме спечелихте, така е редно. Заинтригувам съм. Възбудихте любопитството ми. Стреляш и печелиш! Може би Дрезлер знае къде. А ако е така… и аз искам да разбера. Пет години работя над това, искам да разбера дали предчувствието ми е вярно — за евреите, за Хитлер, за холокост, за бастерите.
Той се наведе и метна въжето, когато лодката се удари в пристана.
— Но преди това трябва да се срещнем с Дрезлер. И да му изтръгнем истината, ако се наложи дори с изтезания.
43
Саймън крачеше нервно по застланата с обли камъни главна улица. Тиха есен в баварските Алпи. Магазините за ски бяха затворени, туристите бяха малко, предимно пешеходци, приведени над големи карти, които плющяха на вятъра. Беше студен сивкав ден, а крещящо натруфените улици бяха почти безлюдни.