— Качвайте се! — повика ги Ангъс.
Роджър викаше на всички и им даваше знак да се качват на хеликоптера. Бързо!
Дейвид и Ейми се качиха и седнаха на първите изпречили се пред погледа им седалки. Ангъс се присъедини към тях с напрегнато лице, изтощен. Сложиха си коланите и още докато закопчалките щракаха, хеликоптерът се откъсна от земята.
Полетяха.
Дейвид погледна надолу. Роджър вече беше дребна фигурка. Следеше ги с поглед, заслонил очите си с ръка от слънцето. Дейвид примигна и погледна един километър по̀ на юг. Див кон препускаше през пустинята.
После влязоха в облаци прах и всичко стана черно.
45
2:58, 2:59, 3:00.
Нямаше и следа от него. Дейвид погледна към часовника на гарата.
3:02, 3:03, 3:04.
Ангъс стоеше до него, без да продума — като никога. По лицето му беше изписано напрежение. Ейми изглеждаше много умислена, потисната дори.
Какво ли знаеше? Беше видимо променена, откакто кацнаха в Амстердам и прекосиха Германия до гарата в Нюрнберг, където се бяха уговорили да се срещнат със Саймън. Защо? Може би подозираше, че той е кагот, или просто реагираше на промяната в неговото настроение, на неочаквано обзелата го силна тревога. На сдържаната му хладина, на резките промени в настроението му, докато тършуваше вътре в себе си за отговори, за утеха или за покой.
Беше престанал да се люби с нея. Вече не можеше да го прави. Преди бяха груби, игриви, страстни. А сега? Сега той си представяше как хапе бялата женска плът, до кръв.
Това беше пропаст и той трябваше да надникне в нея, трябваше да порови в душата си, да улови същинската си природа. Понеже се нуждаеше от последните си запаси и от хладнокръвие за критичните часове, които му предстояха. Критичните дни, критичните минути.
3:07, 3:08, 3:09.
Може би Саймън нямаше да дойде. Бяха изпратили един имейл от Амстердам и бързо бяха получили един от него с отговор: да.
В кутията на Дейвид имаше още един имейл, много учудващо послание — от Франк Антонеску. Възрастният адвокат на дядо му от Финикс направил свое проучване и чрез свой познат в данъчната служба — който явно му дължеше услуга — в крайна сметка, „след голямо побутване тук-там“, беше разбрал откъде са дошли парите.
От католическата църква.
Както пишеше Антонеску, парите „били платени не само на дядо ти, но и на още хора непосредствено след войната. Наричали ги «парите за Гюрс». Нямам представа защо. Приятелят ми от данъчните недоумяваше също като мен“.
Поредната греда от отговора във все по-извисяващата се постройка на разрешението на загадката. Обаче цялата сграда щеше да се види, когато стигнат до Збирох. И намерят резултатите на Фишер.
3:16, 3:17, 3:18.
Дали Саймън изобщо щеше да дойде? Може да му се бе случило нещо ужасно. Може би Мигел го беше докопал преди тях.
— Ето! — обади се Ейми.
През голямата чакалня към тях тичаше малко мърляв, задъхан, луничав рус мъж на около четирийсет години. Погледна Ейми и Дейвид…
— Дейвид Мартинес!
— Саймън Куин?
По-възрастният мъж, ирландският журналист, изгледа и тримата и се усмихна стеснително.
— Вие сигурно сте Ейми. А вие…
— Ангъс Неърн.
Ръкуваха се, запознаха се. После Дейвид и Саймън се вгледаха един в друг продължително и съсредоточено и осъзнаха колко е абсурдно да се държат толкова официално — осъзнаха го едновременно.
Прегърнаха се. Дейвид прегърна мъжа, когото виждаше за пръв път през живота си, като изгубен брат. Или като брата, който не бе имал.
После напрежението, спиралата на ужаса от цялата ситуация отново изникна на повърхността. Ейми им напомни, както неведнъж през последните три дни:
— Мигел все още ни преследва…
Страхът на Ейми от Мигел като че беше нараснал, откакто избягаха от Намибия. Дейвид допускаше, че тъкмо този страх задълбочава депресията й. Жестокостта на преследвача им смазваше волята й. Може би тя вече се бе примирила с победата на Мигел. В крайна сметка той винаги ги намираше, вероятно Вълка отново щеше да ги открие и да си свърши работата.
Освен ако първи не се доберяха до сведенията.
Бързо се качиха на колата под наем.
Ангъс отговаряше за картата. Изведе ги от предградията на Нюрнберг в хълмистата околност и после към чешката граница. Докато пътуваха, Саймън им разказа, че брат му е заложник на Ордена. Че са го отвлекли и го изтезават.