Дори от шофьорското място Дейвид прочете мъката в очите му. Мъката и вината. Няколко минути след изповедта на Саймън никой не проговори. В ръцете им се оказа съдбата на още един човек, на Тим.
Беше прекалено.
Наближаваха границата. Някогашната „желязна завеса“. Насред полето непотребни и ръждясали стърчаха изоставените караулки и стари рула бодлива тел. Обаче съвременната граница представляваше просто един ярко осветен стъклен кабинет — съвсем празен. Не се налагаше дори да си показват паспортите.
— Защо Нюрнберг? Защо се срещнахме тук?
Ангъс му обясни, че са искали да се срещнат в някой голям и анонимен град близо до границата с Чехия. За да объркат евентуалните преследвачи.
Саймън кимна.
— А този замък?
— Картата показва, че е в град Збирох. Обаче входът всъщност е на три километра от града, в селцето Псков. Нещо като тунел. Тунелът води до синагога в Псков.
Саймън отново кимна. Държеше се много сдържано.
Продължиха по пътя. Тук всичко беше по-прегърбено, мърляво и скромно. А от двете страни на пътя за Пилзен се бяха подредили трийсетина жени с къси поли и руси перуки.
— Проститутки — обясни Ангъс.
— Моля?
— Преди няколко години бях на конференция в Прага. Жените тук са работещи момичета… клиентите идват от Германия. Шофьори на камиони и бизнесмени. Освен това продават джуджета.
— Джуджета ли? — попита Ейми.
Шотландецът посочи един крайпътен магазин. Отпред беше подредена редица крещящо оцветени градински джуджета.
— Заради някакъв данъчен закон джуджетата са по-евтини тук, затова германците идват да си купуват от тук. Идват за проститутки и джуджета!
Той се изсмя сухо. Никой друг не последва примера му. Обаче Дейвид се зарадва, че Ангъс се смее. Шотландецът единствен сред тях, изглежда, имаше някаква положителна енергия, истински оптимизъм. Интересното бе, че интелектуалната му необходимост да разбере какви са резултатите на Фишер, чистото му любознание, себичното му желание да разбере дали е бил прав вдъхваха на всички сили да продължават напред.
Обаче не след дълго всички в колата се умълчаха отново, докато летяха на висока скорост по шосето към Пилзен. Ангъс държеше картата в скута си. Погълнаха ги гъсти гори. Лекият ръмеж се превърна в истински дъжд.
— Добре — обади се Ангъс. — Хайде да направим нещо! Хайде да помогнем на Саймън. Да му разкажем какво се случи досега. Горкият е журналист на свободна практика, трябва му история, за да си плаща ипотеката. Хайде да съберем всичко, което знаем.
Настроението в колата беше толкова напрегнато, толкова потискащо, толкова плашещо, че Дейвид приветства това импулсивно хрумване. Да говорят. Просто да говорят. За каквото и да било. И те го сториха: докато Дейвид шофираше, сглобиха парченцата от мозайката. А докато обсъждаха, Саймън нахвърляше записки в бележника си.
После журналистът се облегна. Гласът му бе пресеклив от напора на чувствата, но човекът поне успяваше да говори:
— Така, ето как виждам нещата. До момента знаем следното.
Дейвид усети потръпването на собствената си тревога — изпитваше нелепия страх, че Саймън ще се обърне, ще го посочи с пръст и ще каже: ти, разбира се, си кагот.
Саймън поде:
— Началото на загадката е отпреди три хиляди години, когато са пишели Библията във Вавилон. На различни места в Битие има абзаци, които намекват и за други човешки същества, не само Адам и Ева.
Ейми гледаше през прозореца. Наблюдаваше притеснено и съсредоточено колите пред и зад тях. Може би се озърташе за червен автомобил.
Саймън продължи:
— Проблемите, предизвикани от тези коварни библейски намеци, ни съпътстват от край време. Обаче в християнския свят назряват най-вече през петнайсети и шестнайсети век, по време на преследването на баските и на каготите.
Саймън стрелна с поглед Ангъс и продължи:
— Баските наистина са самобитни хора с уникален език, култура и общество, с необичайна кръвна група и така нататък. Вероятно народността им датира от праиндоевропейски времена — 30 000 години преди Христа. Те от край време са подложени на гонения, защото са… различни. Кулминацията на гоненията е по време на лова на вещици през периода 1610–1611 година, най-масовите изгаряния на вещици.