Наетият автомобил изпревари мъничка шкода, стара кола от комунистически времена. Отпред седяха фермер и дебелата му съпруга. Шкодата се движеше с трийсетина километра в час.
Саймън продължи:
— Случаят със загадъчните каготи е сходен, но много по-краен. Каготите са, или са били, мелези. Живеели в същите райони като баските. Всъщност са потомци на баските от браковете им с тъмните сарацински войници през осми и девети век. Поради това каготите отначало били доста изолирани в християнския свят, но освен това носели допълнителното и фатално клеймо на неверниците. Затова били подложени на преследване. През седемнайсети век тези репресии достигнали убийствена степен: каготите били приковавани на вратите на църквите. Едно от следствията на тези гонения е задълбочаването на генетичните проблеми в рамките на каготската общност…
— Вината не е тяхна — прекъсна го Дейвид.
Саймън се намръщи учудено и отвърна:
— Не, разбира се, вината не е тяхна. Но за жалост не е съвсем неоснователно, че са се прочули със склонността си към психотични разстройства, кретенизъм и дори канибализъм. Много каготи страдат от различни синдроми, които предизвикват странно и дори отблъскващо поведение.
— Затова ли наварският крал е заповядал да се проведат проучванията — за да се увери дали каготите наистина са „различни“?
— Да. Нещо повече, колкото и примитивна да е била науката по онова време, явно лекарите на краля са забелязали синдактилията, срастването на пръстите, и други физически проявления на наследствения генотип на каготите. Стигнали са до извода, че каготите действително са различни от другите хора, при това съществено.
Саймън отгърна страницата на бележника си.
— Откритието предизвиква тревогата на папата и на кардиналите му в Рим. Мисълта, че Бог може наистина да е създал Змийско семе, нов вид хора, различни човешки същества, хора, които не са хора, си е анатема. Тя застрашава устоите на общоприетото католическо верую, че човекът е създаден по образ и подобие на Бог. Как е възможно Бог да има две подобия? Две чеда? Разкриването на тази истина е не само основание за най-жестоки преследвания, но за християните и за европейците то би поставило под въпрос католическата теология.
— Всъщност цялата християнска теология — намеси се Ангъс.
— Затова църквата се опитва да прекрати преследването на каготите. По същата причина испанската Инквизиция решава да спре лова на вещици. Католическият елит иска християнското паство да остане единно. Баските и каготите ще бъдат върнати обратно в лоното на човечеството.
Да, някои среди в църквата продължават да се придържат към фанатичното учение за Проклятието на Каин. Особено сред по-нисшите свещеници, местните селяни и в някои от по-строгите религиозни ордени като този на доминиканците.
В желанието си да избегне разкола Ватиканът се съгласява на компромис. Най-противоречивите документи, свързани с проблема — с изгарянията на вещици, с кръвните изследвания на каготите и с последвалите папски помирения — не са унищожени, а тайно се съхраняват в старите архиви на доминиканския университет в Рим, Ангеликум. Векове по-късно са внимателно пренесени в чисто нов манастир в Централна Франция.
— Построен специално за целта — прекъсна го Ангъс, — като хранилище на тези документи. Така ли е?
— И като шедьовър на функционалността — отговори Саймън. — Толкова отблъскващ, че там хората губят разсъдъка си.
Ейми все така гледаше през прозореца. Жилетката се беше свлякла от раменете й, оголвайки загорялата от слънцето кожа. Златиста, мека, примамлива.
Дейвид забоде поглед в пътя. Саймън разлисти бележките си.
— През 1907 година блестящият млад германски антрополог Ойген Фишер пристига в богатата на диаманти и относително безлюдна германска колония в Югозападна Африка, днешна Намибия. Той върви по стъпките на своя кумир, прочутия британски учен и основател на съвременната евгеника Франсис Галтън.
Фишер е смаян от онова, което открива. Изучавайки койсаните — „бушмените“ от Калахари, и техните родственици бастерите — потомци на бушмените и холандските заселници, Фишер установява, че в съвсем недалечното си минало човечеството… вероятно създало нов вид.
Ейми не продумваше. Дейвид не продумваше. Ангъс се усмихваше отнесено. Саймън продължи:
— Процесът на подразделянето на един вид на нови видове, разбира се, е от огромно значение за еволюцията. Но самият процес не е ясно дефиниран. Кога нова порода или род организми стават подвид и кога могат да бъдат определени като напълно различен вид? Генетици, зоолози и таксономи все още спорят по този въпрос, но никой не отрича, че процесът се случва.