Отговори й Ангъс:
— Замъкът е средновековен, построен на големи силициеви скални образувания с ясписови жилки. Когато окупират Бохемия, нацистите установяват, че този камък, ясписът, идеално отразява радиовълните. Затова СС установява тук таен щаб, за да следи радиоефира. А след войната чехословашката армия прави точно същото — използва го за тайна подслушвателна станция. Следи самолетите на НАТО. Замъкът е отворен за посещение едва в края на 90-те години.
— Но защо нацистите са го избрали за скривалище? — попита Саймън.
— И това ще ви кажа. През вековете непроницаемият камък под замъка е превърнат в система от подземни проходи. А в края на войната СС правят нещо много странно. Запечатват всичко, запълват проходите с дебели пластове бетон — никой не е успял да ги пробие дори с огромните модерни машини. Комунистите опитали да си проправят път, но се провалили.
Ангъс продължи:
— Разбира се, мнозина са гадаели каква е причината за намесата на СС. Защо са излели толкова много бетон? Дали СС не са се опитвали да скрият ценности? Някои смятат, че долу има зала с руски кехлибар. Ама кой знае, мамка му!
Възцари се мълчание.
— Псков — обади се Ейми. — Не забравяйте, че трябва да отидем в Псков. В синагогата.
Псков се оказа малко селце сред ниски хълмове само на два километра. Беше неприветливо място с боядисана в оранжево църква, малка бирария с мърлява неонова реклама на „Будвар“, няколко стари къщи с петна от плесен и супермаркет „Спар“, където рекламираха лондонски джин.
И толкова. Отне им само пет минути да прекосят главната улица и да се върнат обратно.
Седнаха под навеса на една автобусна спирка и Ейми зададе налагащия се от само себе си въпрос:
— Къде е синагогата?
Валеше безмилостно, беше влажен и неприятен октомврийски ден. Старо куче беше приклекнало на отсрещната страна на пътя и се изхождаше. Църквата изглеждаше празна, но може би вътре дори в момента имаше някой, който ги наблюдаваше и се обаждаше на Мигел.
Мигел. Страховитият спомен отново връхлетя Дейвид и ужасът пак го прониза. Спомни си думите на Ейми преди време, че Дейвид приличал на Мигел. „Само че Мигел е по-възрастен и по-слаб.“
Възможно ли бе? Възможно ли беше той и Вълка да са… кръвно свързани?
Двама каготи. Двама братовчеди канибали.
Потръпна. Положението непрекъснато се влошаваше. Дейвид сякаш потъваше в грозни истини, сякаш го засмукваше помийната яма на действителността. Все по-надълбоко и по-надълбоко, докато вече не можеше да диша.
Лайнар.
Огледа безлюдния сив път и в двете посоки. И прокле отчаянието си.
— Нищо. Нищо няма. В задънена улица сме. Няма никаква синагога — явно е била разрушена.
Саймън се съгласи примирено:
— Прав си, това е краят. Изгубихме.
Очукан трабант комби изпусна черен пушек и се затътрузи надолу по пътя. Ейми се отдалечи от автобусната спирка, безутешна под дъжда, оглеждаше се тревожно ту в едната, ту в другата посока.
Дори Ангъс беше оклюмал.
— Хайде да се напием. Ако ще мрем, дайте да се напием, да му се не види!
Идеята беше налудничава, беше нелепа. От това по-лошо не можеше да стане. Мигел със сигурност щеше да ги намери — ако не днес, то скоро. Щеше да ги намери. Така че защо да не се натряскат!
Пресякоха мокрия път и дръннаха звънчето на вратата на кръчмата.
Вътре беше почти толкова неугледно, колкото беше и занемарената фасада: в голото помещение имаше само няколко паянтови маси и един-единствен стар фермер ядеше бекон в ъгъла. Четири големи стоманени варела „Будвар“ и „Старопрамен“ изчерпваха избора на напитки.
Поне бирата ще я бива, помисли си Дейвид. Чешка бира. Хубава чешка бира. Последна бира. Хубаво питие, което да им помогне да забравят, да им помогне да приемат съдбата си. Дейвид си даде сметка, че е уморен като куче, че тялото и духът му са капнали: беше изтощен от неспирното бягство. Нека да се случи, да стане, при това бързо. Беше изморен, беше разтърсен, може би дори беше склонен към самоубийство. Ако беше кагот с може би най-долните каготски импулси, не беше сигурен, че би желал да живее.
Така че по-добре да се напият.
Кръчмарят беше небръснат мъж на шейсет и няколко години с широка челюст, който говореше съвсем мъничко немски. Поднесе им четири големи бири с много пяна. Саймън се поколеба, после взе бирата.