— Мамка му, значи това е, това е открил!
После Ангъс остави последния документ и погледна към Саймън.
— Ти си писателят. Довърши историята.
Саймън се слиса за миг, шокиран от ужаса на всички събития, от откритията им, от трудното положение, в което се бяха оказали. После тихо каза:
— Добре. Ето как стоят нещата. Последната глава.
— Продължавай.
— Първото смайващо откритие на Фишер е следното: наистина възниква нов човешки вид. В Европа. Пред очите му. Хората, които еволюират, са каготите.
В резултат на своята езикова, културна и социална изолация каготите се превърнали в нови хора. В нов вид. Все още били способни да имат поколение, макар и трудно, с най-близките си родственици, хомо сапиенс, но генетично се отдалечавали от тях. Фишер допускал, че след няколко поколения и последните каготи ще умрат вследствие на тези размножителни проблеми. А отделянето им в нов вид от хората ще се окаже провал.
Фишер предава тази информация на Хитлер, който е във възторг. Най-сетне има доказателство, че нацизмът е просто приложна биология, както се е хвалил от край време. Хората наистина се различават едни от други. Расовите различия между човеците действително се оказват по-големи, отколкото е допускал Хитлер. Формирането на нов човешки вид се осъществявало в Европа. Случвало се с каготите…
Дейвид се озърна и се постара да овладее чувствата си. Не искаше да мисли за собствените си мрачни тайни, скрити в подземията на душата му. Обричащи го. Погребващи го под бетона на срама му.
После Саймън отгърна страницата.
— През 1941 година кореспонденцията между фюрера и неговия любим учен става все по-въодушевена. В лагера се наливат пари, за да ускорят експериментите на Фишер. Хитлер иска доказателство, че германците са висшата раса във формиращата се йерархия на расите.
Но тогава Фишер прави откритие в Гюрс, което е още по-значимо и по-сложно. Той предрича, че процесът сред каготите ще се повтори. Казва на Хитлер, че и друг вид скоро ще се отдели от хомо сапиенс, както са направили каготите.
— Евреите — прекъсна го Ейми.
— Както се убедихме от документите — махна с ръка Саймън към отворените сандъци. — Поради тяхната самоналожена по религиозни причини сегрегация, ограниченията върху браковете им с хора извън тяхната общност — които ги обричат на генетична изолация от по-широкото семейство на човеците — евреите ашкенази постепенно се превръщали в нов подвид, може би в няколко подвида, с уникален генотип. Всичко това Фишер съобщил на Хитлер в писмо. В това писмо — размаха той документа, после отново се върна към бележките си. — Всъщност Фишер съобщил на Хитлер, че колкото и да е парадоксално, наложената от нацистите изолация на евреите само ще увеличи вероятността и бързината на формирането на този нов вид. Когато предал тези сведения на Хитлер, Фишер знаел, че той ще се зарадва на доказателството за другостта на евреите. Проблемът бил, както Фишер неохотно съобщил на Хитлер, че в някои отношения евреите се превръщали в по-висш вид. Със сигурност по отношение на интелекта. В това отношение превъзхождали дори германците.
Саймън отгърна следващата страница.
— Така… как се случило това? Векове наред основните постулати и традиции, свързани с Талмуда, подчертавали престижа и славата на учения. В средновековна Европа било много по-желано едно еврейско момиче да се омъжи за блестящ равин, отколкото за преуспял търговец или за богат златар.
— Значи мозъците, а не мускулите правели повече деца.
Саймън кимна на Ейми.
— Генетичната еволюция на евреите е насочена към все по-висш интелект. А погромите срещу тях само засилват този ефект. Във времена на най-сериозни беди и преследвания само най-образованите и приспособими евреи оцеляват, а не толкова умните умират.
Той се закашля леко развълнувано и продължи:
— Резултатът… от този продължил с векове и насочен нагоре натиск върху интелекта на евреите и едновременно протичащата с него изолация в гета и различни щетл довела до бързото развитие на евреите до по-интелигентни човешки същества. Процесът имал и недостатъци: евреите били и са невероятно податливи на някои генетични заболявания като как се произнася това… болестта на Тай-Сакс?
Ангъс кимна.
Саймън се върна към текста си:
— Обаче евреите се оказали по-умни. Дори е възможно синдромите да са били генетичната цена, която се наложило да платят за когнитивните си дарби.