Когато Ойген Фишер разказал това забележително откритие на фюрера в Берлин, то намерило отзвук в най-черните страхове в съзнанието на Хитлер. Преди това откритие нацисткият лидер чертаел още амбициозни планове за европейските евреи — да ги изпрати всичките в Мадагаскар или да ги използва като талантлив робски труд в някоя затънтена руска провинция. Но с оглед на данните на Фишер Хитлер осъзнал, че почти няма избор. Трябвало да нанесе удара веднага, докато контролира Европа, преди умните и съвсем различни евреи наистина да станат доминантни и други… и на свой ред да поробят германците.
Затова през 1942 година Хитлер издава заповед за Окончателното решение: за изтребването на всички евреи в Европа независимо от огромните разходи и евентуалното нарушаване на германската военна кампания. Хитлер трябвало да унищожи веднъж завинаги тази заплаха за арийското расово превъзходство.
Освен това Хитлер решил да използва познанията си относно специацията за още нещо — той я впрегнал в ролята на заплаха за католическата църква.
— Миланският договор — обади се Дейвид.
— Да. С тайно съглашение, подписано в Милано през 1942 година, Хитлер се съгласява да мълчи относно формирането на нови човешки видове, тоест за специацията, ако папата се съгласи да си мълчи за холокост. Всичко е откровена заблуда. Хитлер изобщо не е имал намерение да разкрива, че евреите може би „превъзхождат“ германците. Той просто е възнамерявал да ги изтреби. Обаче блъфът върши работа. Папата се съгласява да си мълчи за холокоста и така подпомага геноцида, провеждан от германците, а позорното папско съучастие е срам за църквата до ден днешен.
Саймън въздъхна, но продължи:
— И така… между 1944 и 1945 година съюзниците постепенно освобождават окупирана Франция. Нацистките лекари, които работят в Гюрс, се страхуват за живота си. Обаче разполагат с ценна разменна монета: зашеметяващите резултати от експериментите на Фишер.
Ойген Фишер осъзнава, че западните демокрации ще искат да потулят това знание също толкова силно, колкото и католическата църква, понеже то би дестабилизирало света по многобройни начини и би придало пагубна достоверност на нацистките расистки теории. Затова Фишер и неговите колеги разполагат с потенциално преимущество над съюзниците, обаче само ако съумеят да съхранят данните. Затова скрояват план да скрият резултатите — в подземния лабиринт на недостъпен замък на СС в Бохемия. Подземието е построено набързо — ето го — още докато Червената армия прекосява Словакия.
Планът проработва. Лекарите, мнозина от които са извършили страховити престъпления, заплашват да огласят данните от експериментите си, ако пострадат, затова бързо са реабилитирани и са върнати на работа в германските университети от боязливите съюзници. Данните на Фишер остават погребани и неизвестни. Заговорът да се пази мълчание успява. До известно време.
В края на войната има една група хора, които биха могли да разкрият ужасните тайни за експериментите на Фишер. Оцелелите от Гюрс. Основно каготите и баските. Германците са на свобода и са спокойни по отношение на постигнатите от Фишер резултати в лагера. Ето защо неколцината оцелели трябва да млъкнат — което е постигнато с огромни суми пари. Католическата църква подкупва оцелелите от Гюрс, понеже се разкъсва от вина заради поведението на своите свещеници в лагера. Църквата е засрамена и от сътрудничеството си с нацистите. Платени са кървави пари.
Някои от оцелелите са се пръснали по света — във Великобритания, Канада и Америка. Но за мнозина от тях парите, свързани с Гюрс, са мръсни, те са спомен за преживените в лагера жестокости. Много от хората не харчат нито цент и цял живот крият срама си.
— Какво се случва след това? — попита Ейми.
— Нищо — отговори Ангъс. — Поне отначало. Планът е проработил: нацистките лекари постепенно измират, оцелелите от Гюрс също.
— Но всички са забравили… за Келерман? — попита Ейми.
— Да — кимна Саймън. — Династията Келерман в далечна Намибия. Те са били близки с Фишер и той е поддържал контакт с тях и след войната. Всъщност някои от колегите нацисти на Фишер са избягали в Намибия след войната и са били закриляни от „Келерман Намкорп“.
Дейвид огледа събраните лица на хората.
— Но какво важно има в тази история за Келерман?
— Аз мога да отговоря — обади се Ангъс. — Истината е, че семейство Келерман се интересуват от резултатите на Фишер, свързани с евреите. Старият Самюъл Келерман неотменно вярваше в казаното в Левит 25, че Господ е позволил на евреите да имат роби от по-нисшите нееврейски народи.