— Значи точно така сте я намерили? — попита Сандерсън.
— Доста отвратителна гледка. Пригответе се. Тялото е открито от приятелка на убитата, Идит Тейт. Друга възрастна дама, която живее в къщата отвъд онази нива. Замина при свои близки в другия край на острова.
На студената северна светлина скромната ферма изглеждаше доста невинно. Белосана и стабилна. Нямаше никакви признаци за полицейска намеса, нито следа от полицейското оживление, което Саймън беше очаквал.
Хеймиш огледа лицата на събралите се и след драматична пауза попита:
— Ще влизаме ли?
Всички кимнаха. Хеймиш Лиск бутна втора врата и Саймън бързо огледа стаята. Мебелировката беше спартанска, портрет на кралицата висеше редом до снимка на папата. Имаше и труп — проснат на пода пред камината.
Жената беше стара и бе облечена в някаква домашна дреха. От шията надолу тялото й беше буквално непокътнато, побелялата й коса беше дълга. Беше мургава и боса. Обаче от лицето и раменете й личеше какво се е случило всъщност.
Лицето й беше раздрано. Буквално беше на парчета: късове кожа висяха от бузите и от челото й, устните й бяха изрязани, но оставени да висят, брутални рани зееха над синкава плът. Езикът й беше разрязан на две — стърчеше и беше раздвоен от ножа. Гърлото й беше опръскано с кръв, а най-дългата ивица кожа се спускаше чак до гърдите на старицата. Въпреки страховитите варварски рани изражението й все още личеше — лицето й беше разкривено от болка.
Саймън усети как коленете му омекват при зловещата гледка — оказа се по-отвратително, отколкото бе очаквал. Много по-зле. Обаче на всяка цена трябваше да запази ума си бистър и буден — да си свърши работата, да бъде истински журналист. Извади писалката от джоба си — трябваше да стисне нещо, за да се успокои.
Инспектор Сандерсън се приближи към трупа. Детективът спря, за да огледа раните по шията. Кръвта се бе стекла към гърдите на жертвата и плътта бе изгубила цвета си. Усещаше се силната воня на разложение. Трябваше много скоро да се погрижат да преместят трупа.
— Ей, Томаски, я погледни.
Полският сержант покорно се приближи. Саймън преодоля погнусата си и направи същото — неканен.
Сандерсън подсвирна едва ли не с възхищение.
— Отново е пипано вещо. Удушване с гарота.
Саймън проследи какво сочи писалката на инспектора: тънки следи по шията. Бяха синкави и болезнени на вид. Имаше кръв, но охлузванията бяха минимални — удушването наистина бе извършено бързо, безмилостно и майсторски. Както изтъкна инспекторът. Обаче изтезанията бяха зверски, безумни.
Нещо друго привлече вниманието на Саймън. Сведе поглед към стъпалата на жената. Нещо там не беше наред, нещо там… изобщо не беше както трябва.
Не беше сигурен дали да го споменава.
Сандерсън се надигна и попита отсечено:
— Трябва да я закарате в патологията в Леруик, нали?
— Да, днес следобед със самолета. Твърде дълго я държахме тук. Но решихме, че ще искате да видите местопрестъплението, инспекторе. То е толкова… необичайно.
— Местили ли сте нещо?
— Нееее. Няма признаци за проникване с взлом, обаче във Фула това нищо не означава, понеже хората не се заключват. Няма отпечатъци. Просто… нищо — сви рамене той.
Сандерсън кимна разсеяно.
— Да. Да, благодаря ви.
— О, боже мой! Пресвета майко! Лицето й! — възкликна Томаски.
— Каква гледка само! — отвърна Сандерсън.
Саймън беше озадачен, но и ужасен. Все още мислеше за стъпалата й. Странна работа. Обърна се.
— Значи големият въпрос е… какво свързва тази жена с Франсоаз Гае, така ли?
Сандерсън оглеждаше стаята.
— Аха. Работим над това — отговори той замислено. — Тя е от Гаскония. Нали, Хеймиш?
— Да. Френската Страна на баските близо до Биариц. Пристигнала е тук заедно с майка си съвсем млада, преди шейсет-седемдесет години.
Смълчаха се мрачно, чуваше се само стенанието на несекващия вятър на Фула, с който долиташе и тихото блеене на овцете.
— Е, достатъчно ли е?
— Засега е достатъчно — отговори Сандерсън. — Разбира се, трябва да поговорим с приятелката на жертвата.
— Идит Тейт.
— Утре може би?
Шетландският инспектор кимна и се извърна към Джими Никълсън.
Ведрото настроение на пилота се беше изпарило.
— Беше толкова достолепна възрастна дама. Казват, че пристигнала тук след войната. А вижте я сега!