Саймън се пресегна към чашата с кафето, но то вече беше изстинало и не ставаше за пиене, затова той поседя няколко минути в притихналия кабинет, размишлявайки над откритията си, направени сутринта. Не беше сигурен какво точно е открил.
Понеже не се връзваше, нищо не се връзваше с нищо. Трите убийства бяха извършени в три различни краища на страната, но и трите самотни жертви произхождаха от баските в Пиренеите, а две от убийствата включваха елементи на изтезания, прилагани на вещиците. Обаче нищо не показваше, че тези самотни души действително са „вещици“ — каквото и да означаваше това.
Нещо повече — двете изтезавани жертви имаха същата аномалия: синдактилия, деформация на пръстите на ръцете и на краката, срещаща се сред общности, които живеят изолирано в планините, например в Пиренеите. В Южна Франция.
Саймън се почувства като момче, което гледа ярък телевизионен екран съвсем отблизо: виждаше цветовете на пикселите, детайлите бяха намекнати, обаче той беше прекалено близо до пукащото стъкло, за да добие представа за цялостния образ.
Трябваше да се отдръпне. Да заеме по-обективна позиция.
Прегледа другите факти, с които разполагаха.
Начинът, по който бяха извършени убийствата, говореше за хладнокръвие и ефикасност въпреки зловещите елементи на изтезание. Убиецът или убийците във Фула явно са били много добре екипирани и никой не ги бе видял да идват или да си тръгват — най-вероятно с малка гумена лодка. Сигурно бяха пристигнали под прикритието на мрака, бяха отишли право в къщата на Жули Шарпантие и я бяха изтезавали и убили. Бяха напуснали острова и местопрестъплението преди изгрев.
Случаят на „Примроуз Хил“ демонстрираше сходна вещина и предумисъл, а след крайно зловещите мъчения отново бе извършено хладнокръвно удушване с гарота. В убийството в Уиндзор нямаше изтезания, но умъртвяването беше извършено също толкова ефикасно. Ето защо тези убийства надали бяха дело на тийнейджъри вандали, дишали лепило. Със сигурност не бяха. Беше някой или някоя служба с конкретен план на действие.
А имаше и трето утежняващо обстоятелство. Наистина интересно обстоятелство. Една от жените неотдавна бе тормозена от млад генетик на име Ангъс Неърн, който се опитвал да й вземе кръвни проби.
Освен това въпросният генетик наскоро изчезнал.
Ето какъв бе смайващият и показателен резултат от проучванията на Саймън по-рано през седмицата. Той написа „Ангъс Неърн“ в „Гугъл“ веднага щом се върна от Шотландия, и се оказа, че този Неърн е доста загадъчен субект. Беше изчезнал осем седмици по-рано.
Неърн работеше за частен лондонски изследователски институт, наречен „ГеноМап“ — изследователска организация, която изследваше „геномното разнообразие“. Лабораторията затворила преди три месеца след известна полемика и малко след това Неърн просто… изчезнал. Никой не знаеше къде е. Родителите му, бившите му колеги от лабораторията, приятелите му. Никой.
Разбира се, съществуваше вероятност изчезването на Неърн да е съвпадение. Може би контактът му с Шарпантие нямаше връзка. Обаче нещо подсказваше, че нещата не стоят така: връзките не бяха категорични, но някаква връзка със сигурност имаше. Генетиката, деформациите, Пиренеите, баските, кръвните изследвания… Саймън се нуждаеше само от време, за да навърже цялата верига.
Погледна си часовника и си грабна сакото. Беше обяд, а той имаше доста неприятен ангажимент, трябваше да изпълни едно тежко задължение.
Метна се на колата и подкара към далечните предградия на Лондон, където околовръстното шосе стигаше до първите неугледни ферми и до старателно окосените игрища за голф. И до акрите пищна зеленина около клиниката за душевноболни „Сейнт Хилари“.
Четирийсет минути след като потегли от дома си, журналистът вече наблюдаваше как отбор страдащи от шизофрения играят футбол.
Ако не знаеше какво гледа — как откачалки ритат топка — Саймън никога не би се досетил. Едва когато се приближи непосредствено до тъчлинията, установи, че в мача има нещо странно. Движенията на повечето от играчите бяха видимо сковани. Вратарят пълзеше в зоната за наказателните удари без видима причина. А един защитник спореше разпалено и остро с флагчето в ъгъла на игрището.