Ученият за пръв път, изглежда, се почувства неловко.
— Господин Куин, моля, не забравяйте, че аз съм просто един пенсиониран биолог.
— Какво ви изкуши отново да се хванете на работа?
— Мисля, че „ГеноМап“ е великолепна идея: целта ни е, или по-скоро беше, създаването на карта на разликите между човешките раси… Ако успеем да го направим, това ще е от огромно значение.
— По-точно?
— За лекарства. Съществуват например нови лекарства за хората от африкански произход в Съединените щати и техния специфичен проблем с високото кръвно налягане. И така нататък. Ние от „ГеноМап“ се надявахме да постигнем напредък най-вече по отношение на болестта на Тай-Сакс, което, изглежда, е често разпространено сред евреите ашкенази…
— Но сте имали и политически цели, нали.
Изразителна въздишка.
— Да.
— Защо?
— Подозирам, че знаете не по-зле от мен, господин Куин. За някои хора самата идея за съществуването на сериозни етнически различия е проклятие. Мнозина мислители и политици обичат да твърдят, че расовите различия са илюзорни, че са социална концепция. Измислица. Химера. И това несъмнено е една от гледните точки.
— Обаче вие не сте съгласен?
— Не. Аз смятам, че чернокожите мъже бягат по-бързо от белите — средностатистически. Това е доста основополагаща расова и генетична разлика. Разбира се, от вас не се очаква да говорите така… — изсмя се той невесело. — Но аз не се съобразявам с такива неща. Твърде стар съм!
— Имате основание. Обаче един по-млад учен?
Изражението на Фейзакърли стана бдително.
— Да, за един млад учен нещата стоят различно — ако се замеси в подобни изследвания, това би било равносилно на самоубийство за кариерата му. Въпросът е много противоречив. Корейците са по-добри шахматисти от аборигените и така нататък! Евгениката умира като наука след Втората световна война по очевидни причини. Освен това се оказва много трудно да се възстановят изследванията на расовите разлики. Проектът за разнообразието на човешкия геном на Станфорд беше начало, обаче политиците го закриха. След това мнозина решиха да избягват напълно темата за човешкото генетично разнообразие. И, разбира се, започнаха безкрайни съдебни дела, а също и…
— Биопиратството?
— Подготвили сте си домашното. — По лицето на Фейзакърли се изписа едва ли не копнеж. — Да. Разбирате ли, с изследванията си се опитвахме да анализираме ДНК на изолирани племена и расови групи като меланезийците и жителите на Андаманските острови.
— Защо?
— Защото подобно на редките амазонски растения редките човешки раси може да се окажат носители на изключително полезни гени. Ако открием някое изолирано конгоанско племе, което е генетично резистентно на маларията, ще имаме пряк път към създаването на ваксина против малария на генетична основа.
Саймън пишеше в бележника си.
— Но племенните народи възразиха. И започнаха съдебни дела. Понеже става дума за тяхната ДНК, нали?
— Точно така. Обаче пък ловците и събирателите от Каковелд не са направили всички скъпи изследвания. — Фейзакърли нетърпеливо сви рамене. — Така или иначе, някои австралийски етнически групи ни съдиха за биопиратство и това бе отровната черешка върху вече доста неядливата торта за нашите основни покровители. Фондация „Грийлър“, „Келерман Намкорп“ и така нататък. Те врътнаха кранчето. И това беше краят на „ГеноМап“.
Фейзакърли зарея поглед през прозореца.
— Жалко за екипа. Тук имаше страхотни хора. Дяволско умно момиче от университета в Киото. И един забележителен канадец от китайски произход. И разбира се…
Двамата се спогледаха.
— Ангъс Неърн — каза журналистът.
— Младият Ангъс Неърн. Може би най-добрият млад генетик в Европа. Той вече беше публикувал няколко доста впечатляващи статии.
— Но… след това изчезнал, нали?
— Да, след като ни затвориха.
— Защо?
— Нямам представа.
— Нямате представа къде е отишъл и защо, така ли?
— Не. — Фейзакърли сви рамене. — Питах се дали като един истински сократист не е сложил край на живота си. Броят на младите мъже, които се самоубиват, е доста тревожен. Лично аз подозирам, че той беше твърде… амбициозен… за да скочи от Тауър Бридж. — Жълтата усмивка стана видимо тъжна. — Истинска загадка. Съжалявам. Не мога да ви помогна.