Върна се обратно. В мъжделиво осветената стаичка се бяха приютили двама човека.
Хосе Гаровийо и съпругата му.
20
— Надявах се да… ми обясните за Змийското семе.
Ема Уайнярд се усмихна. Бяха в ресторант близо до пазара за месо в Смитфийлд. После тя се извърна към приближаващия келнер и помоли за още малко вода, което пък даде на Саймън възможност да огледа госпожа Ема Уайнярд — преподавателката по църковна история в Кингс Колидж, Лондон.
Беше красива, елегантна и представителна — на четирийсет и няколко години, явно почитателка на дискретните бижута, изключително изисканите обувки и модерните ресторанти. Нейна беше идеята да се срещнат тук, в Сейнт Джонс, понеже, както му каза по телефона: „Много е приятно да обядваме там, докато правя проучвания в Гилдхол“.
— Да, Змийското семе… — отново се усмихна тя. — Много противоречиво учение. Според него змията от райската градина осъществила съвкупление… А, ето го предястието ми. Много експедитивно. — Тя се дръпна назад, за да й поднесат чинията.
Саймън не се въздържа и зяпна храната й. Приличаше на малка жилава тръбичка от месо с китка магданоз отстрани.
Ема взе вилицата си и продължи:
— Според учението змията се съвкупила с Ева, а Каин е потомството от това животинско съчетание.
— Змията и Ева са правили секс?
— Да. По-точно Сатаната във вид на змия е правил секс с Ева. Затова Каин е син на Дявола и всички негови потомци носят това позорно петно.
— Такааа… — Журналистът не знаеше какво да каже. Телефонно позвъняване прекъсна смутеното му мълчание. Той погледна екранчето — Фейзакърли. Какво искаше старият професор? Надали беше важно. Журналистът се приведе над телефона си и отказа обаждането, препращайки го на гласовата си поща. После отново насочи вниманието си към своята събеседница. — Извинете… — Зачуди се как да поднови разговора и сведе поглед към чинията й. — Какво е това ястие?
— Чревца — отвърна Ема. — Пържени черва. Много солени, но доста вкусни.
— Черва ли?
— О, да — усмихна се тя. — Главният готвач Фъргъс Хендерсън е прочут с това, че възражда стари английски месни ястия. Световноизвестен. Месният пазар на Смитфийлд е съвсем наблизо, разбира се. Тук е от тринайсети век. Имате ли нещо против да се заема с предястието си? Не е вкусно, като изстине. А вашето още го няма.
— Разбира се.
Саймън я наблюдава как се справя с първата хапка от гумените на вид чревца и попита:
— Кой вярва в учението за Змийското семе?
— Неголям брой откачалки, по-малки секти, отцепнически култове. — Тя задъвка замислено и додаде: — Но все пак учението има… известна библейска тежест.
— Каква?
— Представата, че Ева се е съчетала със Сатаната и е родила Каин, е намекната на няколко места в Библията. Например в Новия завет, в трета глава на Първо послание на Йоан се казва: „… не като Каин, който беше от лукавия и уби брата си“. Представата за Змийското семе откриваме и в някои ранни гностични текстове. — Тя лапна още една хапка от чревцата си и задъвка. После додаде: — Например в Евангелието на Филип. Обаче това учение е отхвърлено като ерес от църковния отец Ириней, а по-късно и от преобладаващата част християнски теолози.
Саймън осмисли чутото. Каин, който беше от лукавия. Замисли се за двамата братя, двамата синове на Адам и на Ева: Каин и Авел. Като него и Тим. Кой от тях беше Каин?
Усети прилива на тъга и пронизващо желание да пийне нещо. Затова прикова поглед върху Ема Уайнярд. Съсредоточи се.
— Значи са пълни глупости, така ли? Сериозните християни не вярват в това?
Келнерът се появи отново, този път с чиния, в която имаше кост. Само един кокал. Сякаш беше печена коленна кост.
Тъй като не беше идвал в този странен ресторант, Саймън беше оставил професор Ема Уайнярд да поръча обяда му. Обаче не беше очаквал да му поднесат кокал.
Ема посочи благоприлично с ножа си.
— Храната е… вътре.
— Моля?
— Печеният костен мозък, господин Куин. Затова имате малка виличка — за да изровите костния мозък от костта. И да го намажете на препечените филийки. Вкуснотия.
Той взе миниатюрната си виличка. И отново я остави на масата.
— Наричайте ме Саймън. — Погледна коляното в чинията си и заяви: — Ще опитам костта след малко.