— Но как така? Отново се обърках — сви рамене той.
Тя се усмихна.
— Много е просто. В Библията се казва, че Хам и синът му Ханаан трябва да бъдат роби вечно заради греховете си — поради неприличното си деяние по отношение на Ной, поради факта че Хам е видял голотата на баща си. Това е. Обаче ранните еврейски и християнски учени твърдят, че Господ е направил нещо повече, те твърдят, че Йехова е наказал и Каин да бъде черен. Във Вавилонския Талмуд например категорично е заявено, че кожата на Каин е поразена, т.е. че станал черен. В Зохар, най-важния текст на Кабала, също пише, че синът на Хам, Ханаан, е почернил лицето на човечеството. А африканците са потомци на Ханаан…
— Тази история е предимно еврейска, така ли?
— О, не, не. Християнските отци на църквата са нейни също толкова запалени привърженици. Един текст на източното християнство от четвърти век, „Пещерата със съкровищата“, открито свързва робството с тъмнокожите хора. — Ема глътна голям залък свинска буза и обясни: — Защо е цялата шумотевица? Вероятно по онова време африканците вече са били поробени, така че свързването им с проклятието на Каин и на Ханаан е просто извинение да бъде продължено робското положение на чернокожите. През тъмните векове на Средновековието има още много позовавания на Каин, на черната кожа и на робството.
— Доктрината използвана ли е през колониалната епоха?
— Несъмнено. — Ема събра вилицата и ножа си и ги остави в чинията. — Испанските конкистадори, британските империалисти, французите и португалците, много американски робовладелци — всички те се възползвали от тези псевдобиблейски пасажи, за да оправдават отвратителната търговия с чернокожи роби. Идеята е или че когато създавал Адам, Господ създал и различни нисши раси, или че той умишлено е създал прослойка от черни роби, когато прокълнал Каин. Следователно робството не е нищо лошо. — Тя попи устните си със салфетка и продължи: — Теорията все още е влиятелна. Мормоните отхвърлиха учението чак през 1977 година.
Вече беше време да повдигнат темата, върху която всъщност стъпваше разговорът им.
— Ема, обсъждали ли сте тези въпроси с един човек на име Ангъс Неърн преди няколко месеца?
Професор Уайнярд изпъна гръб.
— Да, обсъждах ги, обаче… Откъде знаете? — Упоритата й усмивка се стопи. — Мислех, че сте журналист, който проучва расизма.
— Така е. Обаче… има и други фактори. Трябва да разбера какво искаше да научи Неърн.
Тя се понамръщи.
— Добре… Да, двамата с Ангъс бяхме доста близки. Той е много ексцентричен… обаче е очарователен млад мъж. Много умен учен. Шотландски презвитерианец.
— Така научих и аз.
— Не съм го чувала от цяла вечност. Но съм толкова погълната от проучванията си…
— За какво разговаряхте двамата?
— За какво ли не. Той се интересуваше от някои странни неща. От историята на проклятието на Каин и връзката му с Инквизицията, баските и каготите.
— Каготите ли?
— Да, етническа група френски парии.
— Никога не съм чувал за тях.
— Повечето хора не са. Те са жертви на тази крайна теология, свързана с проклятието на Каин. Някои католически свещеници смятали, че каготите са синове на Каин, дрън-дрън… и ги подлагали на преследване. Във френския католицизъм и до днес има едно силно расистко и понякога антисемитско течение.
— Например?
— Помните ли френския архиепископ Льофебър? Беше отлъчен от църквата заради крайно традиционните си възгледи, противопоставянето му на Втория Ватикански събор и така нататък. Някои от последователите му открито отричаха холокоста. Това течение в католицизма имало връзки с пронацистки настроеното френско марионетно правителство във Виши. Някои вероотстъпници сред френските свещеници действително работели за нацистите.
— Как?
— Като свещеници в концентрационните лагери например. — Ема отново погледна часовника си. — Боя се, че скоро наистина трябва да тръгвам…
Саймън кимна.
— Само още няколко въпроса?
— Питайте, но бързо, моля ви.
— Какво друго обсъждахте с Неърн?
— О… много неща. Дори вечеряхме няколко пъти. — За кратко лицето й се натъжи. — Той много държеше да научи какво е станало с резултатите от медицинските изследвания на каготите.