— Моля? Изследвания ли?
— През 1610 година по време на най-сериозните гонения на каготите владетелят на Навара заповядал придворните му лекари да преценят анатомията на каготите, за да се види дали париите наистина са — Ема Уайнярд описа с пръсти кавички във въздуха — „различни“. Резултатите от тези изследвания така и не излизат на бял свят. Обаче е известно, че малко след това по-висшите слоеве от църковната йерархия започват да реабилитират каготите и да прекратяват гоненията, но им трябва повече от век, за да преодолеят фанатизма и тесногръдието на по-нископоставените свещенослужители и на селяните. Същото се отнася и за баските.
— В какъв смисъл?
— Баските също са били подложени на гонения като вещиците. Любопитното в случая е, че изгарянето на баските на клада е прекратено от испанската Инквизиция. Инквизитор на име Саласар изхвърля и наказва ловците на вещици. Той разпорежда френският ловец на вещици Дьо Ланкър, който бил обсебен от Проклятието на Каин, да бъде свален от поста си на съдия. — Ема кротко се усмихна. — Което доста противоречи на представата за Рим и за Инквизицията като злокобни преследвачи на еретиците и на малцинствата, но истината е, че католическият елит всъщност е добра сила, поне по отношение на баските и на каготите.
— Каква е съдбата на резултатите от изследването на каготите?
— Точно това искаше да разбере и Неърн. — Ема Уайнярд взе чантата си и се приготви да тръгва. — Казах му, че Инквизицията пази цялата документация за баските в тайна. Същото важи и за документацията по отношение на каготите.
— Допускам, че документите са изпратени в Рим, в библиотеката на Ватикана, нали?
— И да, и не. Припомнете си, че Инквизицията е под контрола на доминиканците — черните монаси или кучетата на Бог, както са ги наричали заради техния фанатизъм и садизъм. Това е средновековен каламбур с името им. Domine Cani. Кучета на Бог.
— Много ми харесват тези средновековни шегички.
— През Средновековието доминиканците са изгорили на клада много вещици. Две кучета на Бог са написали „Малеус Малефикарум“, Чукът на вещицата — библията на ловците на вещици. Боже, почти три часът е!
Ема вече се изправи. Саймън също стана и се ръкува с госпожа Уайнярд, докато тя се извиняваше изискано.
— Съжалявам, че бързам толкова, но библиотеката на Гилдхол затваря в четири. Мога обаче да отговоря на последните ви въпроси — попитахте какво се е случило с онези изключително интересни архиви.
— Да.
— Такааа… Някои десни доминиканци са запалени привърженици на Проклятието на Каин. И до днес вярват в него. Не желаят да се откажат от материали, които според тях са в подкрепа на каузата им. В същото време папата не иска разкол — никой папа не иска разкол! — затова са постигнали компромис.
— Слушам ви.
— Документите, свързани с каготите и с баските, се съхраняват под строга охрана. Пазели ги в Ангеликум, доминиканския университет в Рим. Били са на сигурно място векове наред. Обаче след войната, след нацистите, мястото вече не било безопасно за такива… предизвикателни сведения. Нали разбирате какъв е проблемът? — усмихна се лекичко тя. — И какво се случило? Според слуховете документите били тайно преместени на още по-сигурно място. Това обаче са само слухове. В отговор на въпроса ви ще изрека вълнуващата истина: никой не знае със сигурност! Учените размишляват над проблема от десетилетия. Гадаят какво се е случило с архивите за баските и за каготите. Това е главната теологична загадка.
— А вие какво смятате?
— Аз ли? Аз подозирам, че архивите просто са били унищожени и че цялата тази загадъчност е само за заблуда. Същото казах и на Ангъс Неърн за негово разочарование. Но така стоят нещата. Вече трябва да ви оставя, иначе ще проваля целия си ден.
— Добре… много ви благодаря. — Саймън се чувстваше преситен: все още смилаше странния си обяд и още по-странната информация. — Отново ви благодаря. Изключително много ми помогнахте. Разяснихте ми нещата.
Професорката го увери, че това е дреболия.
Усмихнатото й лице се изгуби надолу по спираловидните метални стълби. Саймън плати сметката, пъхна касовата бележка в джоба си и няколко минути по-късно също слезе по стълбите.
На улицата махна на такси с приятното усещане за удовлетвореност. Беше си заслужил да се прибере с такси — свършил бе добра работа. Можеше да се отпусне на задната седалка на голямото лондонско такси и да изпуши една дебела, макар и въображаема пура.