И тогава пред очите на Дейвид младата съпруга се приближи и зашлеви възрастния си съпруг презрително.
Хосе се сви под удара, без да се съпротивлява.
Дейвид се скова от тази отвратителна сцена. Наблюдаваше неподвижен и притихнал как Фермина отново шамаросва Хосе, после стисна крехката ръка на съпруга си и рязко го дръпна да се изправи, а накрая го изведе от стаята като палаво дете. Вратата се затръшна. Стълбите проскърцаха.
Останал сам до огнището на старата каготска къща, Дейвид чу още една врата да се затръшва някъде горе. В отговор цялата сграда се разтресе, натежалите от влага паяжини потръпнаха по корнизите, мушиците се разхвърчаха нещастно от стая в стая.
23
Светлината беше мъжделива. Саймън се изправи, приближи до прозореца и дръпна завесите. Посрещна го относително тихото движение на късната сутрин. Завъртя часовника на китката си и погледна колко е часът. Беше почти единайсет и след безсънна и отчаяна нощ той накрая явно беше заспал.
По тишината долу отсъди, че е пропуснал излизането на Сузи и сина си. Явно го беше проспал — докато тя е приготвяла закуската, Конър се е обличал, после Сузи го е завела в забавачката и е тръгнала за дежурството си в болницата.
Усети в устата киселия вкус на страха и вината. Отново. Тези чувства го мъчеха цяла нощ, мъчеха го през цялата седмица. Може би никога повече нямаше да спи нормално? Не и без да пийне. Много питиета. Беше уплашен и гузен. И много, много отегчен. Вече нямаше никаква роля. След убийството на Фейзакърли редакторът от „Телеграф“ беше отнел историята от Саймън, понеже работата ставала много дебела. Ами ако сега погнат теб, Саймън? Ами ако статиите ти подсказват разни работи на убийците?
Застанал самотен на прозореца, журналистът зяпаше прелитащите по улицата автомобили. Една кола се залетя с висока скорост към светофара, после се закова на място с пронизителен вой на спирачки. Саймън изпита обичайния прилив на родителски гняв: намали, копеле, имам невръстен син! После отново го жегна чувството за вина: кой всъщност представляваше заплаха за сина му? Ама наистина? Кой беше довел смъртта и хаоса толкова близо до семейния дом?
Той. Бащата. Амбициозният кариерист. Той.
Саймън съзнаваше, че е в опасност. В момента му се пиеше толкова много, както не бе ставало от години. Рискуваше да провали трезвеността си, постигната с толкова много труд. Но какво трябваше да направи? Не беше мотивиран да отиде на сбирка на Анонимните алкохолици. Беше отегчен, гузен и изплашен.
Влезе в банята, взе си много горещ душ, изми си зъбите, навлече някакви дрехи и се върна в спалнята, чувствайки се малко по-добре.
Може би вината не беше негова.
Разбира се, че беше негова.
Може би не беше само негова.
Отвори лаптопа си, влезе в интернет и прегледа отново имейлите от Томаски и от Сандерсън относно смъртта на Фейзакърли, странната поредица събития и резултата от тях.
Малко след като бе открил професора, сварен в собствената му микровълнова печка, нахлу полицията, повикана лично от Саймън. Бързо изведоха заекващия журналист, после го разпитаха, успокоиха го, инструктираха го и дори му подариха няколко сеанса през следващите дни при консултант на хора, преживели травмиращи събития.
Обаче страховитата сцена в лабораторията на „ГеноМап“ продължаваше да тормози Саймън и той потърси утеха и помощ, като изпращаше по имейл и задаваше по телефона въпросите си към детективите. Томаски се оказа най-отзивчив: ведрият поляк беше искрено вярващ католик, което се оказа от полза. Той имаше мрачно славянско и същевременно лондонско чувство за хумор, което също бе от полза: подмяташе солени забележки за смъртта, която „била не по-малко противно нещо от уикенд в Катовице“.
Томаски и Сандерсън се бяха опитали да обяснят на Саймън „логиката“ на убийството на Фейзакърли, факта, че усмъртяването му в микровълновата печка е умно и жестоко ефективно: тихо и бързо, без огнестрелни рани, без ДНК улики. Единственият малшанс на убиеца беше, че мощният мобилен телефон на Фейзакърли имаше сигнал дори в металния сандък на печката.
И все пак. Цялата работа продължаваше да изглежда на Саймън като нелепо средновековно изтезание — да свариш някого жив в микровълнова печка. Кръвната ти плазма буквално завира във вените.
Затвори имейлите с прочувствена въздишка. Мисълта за кръвта му напомни за брат му, а споменът за брат му предизвика душевен смут, но и му вдъхна сили. В този момент брат му беше под ключ. Затова Саймън беше единственият Куин с потомство и с бъдеще. Той имаше отговорност. Да печели, да работи и да предаде името си на поколенията.