Саймън усети нов прилив на гордост, на самоуважение и дори на гняв.
Майната й на тази история. Трябваше да се стегне — смъртта на Фейзакърли не беше по негова вина. Статиите му може и да бяха насочили убиеца към професора, но може и да не бяха. Така или иначе, той, журналистът, си вършеше работата, пишеше. Вървеше по следата. Душата му се терзаеше заради опасността, на която беше изложил семейството си, но как иначе да ги издържа?
Нямаше друга възможност, такава му беше професията. Но практическият проблем си оставаше. Как щеше да изхранва семейството си сега? Работеше на свободна практика, живееше от продадените си материали, а му отнеха най-хубавата история, на която беше попадал. И сега той нямаше какво да прави, нямаше за какво да пише. Нямаше други поръчки. Какво щеше да прави днес, утре, следващата седмица? Да започне отново да пише статийки за дребни престъпления?
Разсеяно написа в „Гугъл“ „убийства на вещици“, за да провери дали не се е появило нещо ново. За всеки случай.
Новините тази сутрин бяха приглушени в сравнение с фурора, предизвикан от убийството на Фейзакърли предната седмица — имаше само един-два допълващи материала. Американски уебсайт преразказваше цялата поредица от странни събития за удоволствие на по-извратените си читатели. Саймън забеляза, че американският журналист беше откраднал редове от неговите статии и най-безсрамно беше използвал цитираните от Саймън думи на Фейзакърли.
Копелета!
Пийна си вода. И тогава му хрумна една идея. Доста приятна идея. Нищо не можеше да му попречи да продължи по следите, да проследи събитията, дори и да не стигне доникъде. Въпреки това можеше да пише и да проучва — макар и само за собствено удовлетворение. Дори и да нямаше шанса ежедневно да отразява като журналист историята, накрая би могъл да… напише книга? Да! Ако разполагаше с всички бележки, можеше да напише книга. И тогава щеше да спечели истински пари, когато всичко приключи. Щеше да свърши една работа, да нахрани жена си и сина си, да плати дълга към съвестта си и към банката, без да дразни редактора си или ченгетата.
Саймън огъна пръсти. И нападна интернет търсачките.
Използва един от любимите си номера, към който прибягваше, когато провеждаше сложно разследване и се нуждаеше от няколко следи: нахвърляше произволно свързани фрази в интернет и в новините онлайн, жонглираше, проверяваше какво ще излезе.
Цели два часа си игра с думите. Опита различни комбинации между: шотландски, убийство, Неърн, ГеноМап, Фейзакърли и баски.
Нищо.
Опита още някои неща.
Синдактилия, вещици, каготи, наследство, убийство, ханаанци…
Нищо.
Опита отново с цял списък от думи: Презрение, френски, нацизъм, изгаряне, деформация, мъчения, генетичен, убийство, Гаскония, завещание…
И… Ето! Да. Провървя му: два вероятно свързани случая. Два.
Първият беше убийство в Квебек. Канадски новинарски сайт даваше кратко обобщение. Много възрастна жена била убита преди три седмици в дома си, съвсем близо до Монреал. Жената била застреляна без видима причина. Всъщност последният ред на репортажа накара Саймън да се зачете внимателно: жената, изглежда, била баска и като момиче била в нацистки концентрационен лагер. В Гюрс. Във френската Страна на баските. Убийството било пълна загадка, понеже нищо не било откраднато от иначе заможната старица.
Трябваше да има връзка. Трябваше. А дори да нямаше, случаят си заслужаваше да бъде проучен. Саймън записа подробностите в бележника си, после отиде на следващата новина. Статията се появяваше в два новинарски потока отпреди няколко седмици.
Заглавието гласеше: „Странно наследство отвежда към баска загадка за милион долара“.
От снимката го гледаше мъж на около трийсет години, някой си Дейвид Мартинес, и държеше карта. На снимката Мартинес се усмихваше неловко, показвайки картата с някакво неудобство. В статията пишеше, че на картата са отбелязани различни места в Страната на баските. Нещо повече, там пишеше, че дядото на младия мъж починал и му завещал два милиона долара — и според вестника наследството било пълна изненада.
Саймън прегледа статията и се напери въодушевено. Вече не му се пиеше. Искаше да разбере за какво е всичко това: връзка с баските, загадъчна сума пари, много възрастен мъж — на хиляди километри оттук — вече мъртъв.