— Заради каготите?
— Аха. Същността на разговора ти с Томаски. И онези горкичките във Франция? Много интересно. Каква е тая работа, мамка му?
— Моля?
Инспекторът за миг доби сдържан и умислен вид. Дори прочувствен.
— Помниш ли какво ти казах навремето? Колко прав се оказах.
— За кое?
— Че това не е фасулска работа, Куин, че не е фасулска работа. Нещо друго е. Кой знае, по дяволите… — Енергичността му се върна. — Така. Хайде стига приказки. Да вървим, трябва да те разпитаме, Куин. А след това, опасявам се…
— Какво?
— Ще ти назначим охрана. Само за известно време. На теб и на близките ти.
Спуснаха се и по останалите няколко стъпала. Покрай тялото на Томаски. Заобиколиха на пръсти кървавите петна, извинявайки се на парамедиците и на криминалните фотографи. Сивият и дъждовен въздух в края на септември ги ободри. Слънцето се бореше да се покаже през облаците.
Сандерсън отвори вратата на една кола и Саймън се качи. Сандерсън седна до него на задната седалка. Колата пое на дългото пътуване до Скотланд Ярд в Хампстед до парка Белсайз.
— Ще пазим и семейството ти, родителите ти, а Конър и Сузи ще бъдат с теб… — каза Сандерсън.
— Ще сложите въоръжена охрана на родителите ми?
Сандерсън потвърди с едно отсечено „да“ и тупна шофьора по рамото.
— Къмингс, движението тук е ад. Опитай през Сейнт Джонс Уд, а?
— Веднага, сър.
После Сандърс отново се обърна към Саймън:
— Това е: съпругата и детето, майка ти и баща ти, няма друг, до когото могат да се доберат, нали?
Журналистът кимна, после се обърна и се загледа през прозореца на полицейския автомобил към обичайната лондонска гледка. Червена кола, жълта кола, бял камион. Колички за пазаруване. Супермаркети. Автобусни спирки. Нож на три милиметра от окото му, разярен и крещящ мъж, който натиска ножа надолу към очите му.
Потърка лицето си с ръце, мъчейки се да прогони ужаса.
— Известно време ще се чувстваш странно — много внимателно му обясни Сандерсън. — Боя се, че е по-добре да свикнеш с това.
— Посттравматичен стрес, а?
— Ами да. Но ти ще се справиш, нали? Борбеният ирландец!
Саймън направи опит за една слаба усмивка, после каза:
— Разкажи ми за този случай, Боб. Трябва нещо… да ме разсее. Какво открихте напоследък?
Сандерсън разхлаби вратовръзката си и помоли шофьора да отвори прозореца. Хладният въздух освежи колата.
— Натъкнахме се на интересни улики, свързани с „ГеноМап“. Има и намибийска връзка. Един от най-големите спонсори на „ГеноМап“ е намибийската диамантена компания „Келерман Намкорп“.
— Помня, че Фейзакърли ги спомена. И?
— Стори ми се малко странно, като се замислих. От къде на къде някаква си диамантена компания? Какво общо има тя с генетиката? Затова наредих на един тип от полицията да издири един от учените от „ГеноМап“. Канадец от китайски произход, Алекс Жънрун. Открихме го обратно във Ванкувър. И той ни разказа… доста.
Минаваха покрай джамията в Риджънтс Парк. Златният й купол блещукаше вяло на неувереното слънце.
— Какво например?
— Ами… много. Каза ни, че „ГеноМап“ отначало трудно намирали финансиране на лабораторията след случилото се в Станфорд.
— Но „Келерман“… проявили желание?
— Включили се година по-късно и наистина го направили много охотно. Суперсвръхохотно. Били единствените. Явно наливали пари в лабораторията. Няколко години. Геномиката не е евтина, но „ГеноМап“ получили всеки апарат, който поискали. От „Келерман Намкорп“.
— И с какво точно се занимава тази корпорация?
— Както ти казах, с диаманти. Голяма, агресивна многонационална компания, мини и износ. На върха са, заедно с „Де Беерс“. Управляват собствена област в Намибия — Шпергебит. Забранената зона. Собствениците са много старо еврейско семейство от Южна Африка. Еврейска династия.
— Откъде такова желание да финансират лабораторията?
— Заради Фейзакърли и Неърн. Поне според Жънрун.
— Моля?
— Преди двайсет години Фейзакърли бил най-добрият британски генетик. Много прочут. Неърн бил може би най-добрият млад генетик на света. Келерман искал да използва мозъците им. Искал и резултатите, които ще постигнат.
— Значи това е добре за „ГеноМап“.
Сандерсън кимна. Погледна през прозореца си, докато изпреварваха един автобус на два етажа. Пълен с пазаруващи.