По-силно, нареждаше му, направи го по-силно.
Във всичко, до последната подробност, витаеше Мигел. Споменът за Мигел, който я похищава в пещерата на вещиците. Дейвид се мъчеше да изхвърли тази мисъл от главата си, но не можеше — Мигел неизменно присъстваше. Дори когато правеха секс. Може би особено когато правеха секс.
Eusak Presoak! Eusak Herrira! Otsoko.
Бяха тук от пет дни, той съзнаваше, че се влюбва в нея, и се чудеше какво да прави сега.
Дейвид се извърна от балкона и се върна в хотелската стая. Чу ключ в ключалката — беше Ейми. Погледна я въпросително, понеже беше ходила до интернет кафенето: ходеше по няколко пъти дневно, защото прецениха, че заради свободния си френски и испански тя няма да се набива на очи, колкото Дейвид. Затова Ейми ходеше там по-често от него.
От изражението й той отсъди, че има новини.
— Имейл ли?
— Да. — Тя седна на леглото и събу сандалите си. Беше облечена с тесни джинси и сив кашмирен пуловер — есента в Биариц беше слънчева, но прохладна. Загледан в голите й глезени, Дейвид потисна желанието си, понеже сутринта вече два пъти бяха правили секс — ставаше прекалено. Всичко бе прекалено. Беше прелестно. Той беше гладен. Искаше огромна закуска с бриош и франзела със сладък байонски конфитюр от череши. Искаше да я види гола, да я докосне там, по наранената кожа — вълчицата, простреляна от ловци, чиято кръв изтича върху снега. Прекалено.
— Елоиз е изпратила имейл.
Ейми се излегна на леглото. И зарея поглед нагоре. Сините й очи бяха вперени към тавана като синьо море, ширнало се под слънцето.
— Прав беше. Тя е в Намибия. Твърди, че е добре. Да не се притесняваме за нея. Ако сме искали да отидем, щяла да ни каже къде. Дава ми… напътствия.
— Моля?
— За Намибия. Не иска да каже точно къде е, но ни уверява, че ще бъдем в безопасност. Трябвало да се срещнем с някого в хотел, когато пристигнем. Той щял да ни каже повече.
— Тя е с онзи тип. Ангъс Неърн.
— Точно както ти се досети. Неърн й дал парите. Така изглежда… — Дейвид се приближи, а Ейми протегна ръка и го хвана за ръката. — От известно време Неърн опитвал да я убеди да отиде в Намибия.
— Така ли?
Ейми стисна ръката на Дейвид и каза:
— Искал да направи кръвни изследвания на нея и на семейството й.
— Защото са каготи.
— Разбира се. Тормозел я от месеци, обаче родителите й винаги отказвали, макар че им предлагал пари.
Косата й ухаеше на цитрусов шампоан. Дейвид я целуна по шията. Тя лекичко го отблъсна.
— А после, след убийствата, тя се уплашила. И явно тогава Ангъс Неърн отново й предложил сигурност — в Кампан тя се измъкнала тайно и прочела имейл от него. Предлагал веднага да я изведе от страната със самолет до някое много далечно място. Където никой не може да я намери. — Ейми сви рамене. — Не я виня. Последната каготка на света… И то в детеродна възраст.
— Освен Мигел.
Тя потрепери.
Той докосна лицето й.
— Може би и ние трябва да отидем там — отбеляза Дейвид. — На плажовете на Намибия. Може пък да е по-безопасно. Трябва да е по-безопасно. — Погали я по косата, обхвана бузата й с длан и от все сърце му се прииска да не се беше влюбвал в нея. Съзнаваше, че е опасно. Ако се гмурнеха в басейна, той можеше да си счупи врата, понеже още не знаеше колко е дълбоко. Отново я целуна, макар да не искаше. Целуна я, понеже трябваше.
Тя отново го отблъсна.
— Пише и още нещо. Което ми напомня…
— На какво?
— На онова, което ти е казал Хосе.
— По-точно?
Изражението на Ейми беше сурово.
— Тя го казва. Казва, че загадката, тази работа с Неърн, цялата история е по-голяма, отколкото можем да си представим, по-голяма от каквото и да било. Било свързано с холокост, с нацистите, с евреите… Не знам.
— Така ли пише?
— Нещо подобно — въздъхна Ейми. После внезапно и най-неочаквано се усмихна. — Е, или ще отидем. Или няма да отидем. Ела тук! — Вече пресягаше към копчетата на ризата му.
Обаче рязко почукване на вратата им попречи да се любят.
— Господине! Госпожице!
Дейвид тутакси се напрегна. Сковано и безмълвно погледна към Ейми с въпрос в очите: какво ще правим, а в отговор тя сви рамене — безпомощен и отчаян жест.
Той стана, преглътна страховете и се приближи до вратата.