— Кой е?
— Ако обичате. Вратата…
Притесниха се. Нямаше откъде да избягат. Не можеха да скочат от балкончето. Следващото почукване по вратата беше по-силно и по-настъпателно.
— Отворете вратата!
28
На прага стоеше полицай. Показа значката си и се представи на Дейвид със силен акцент на иначе безупречен английски като полицай Сариа. Полицаят носеше елегантно кепе и тъмна униформа, а плътно зад гърба му стоеше негов колега. Вторият мъж беше облечен с черен еднореден костюм и много бяла риза. Не се усмихваше. И носеше слънчеви очила.
Сариа нахълта в стаята покрай Дейвид и изгледа Ейми, седнала в края на леглото.
— Госпожица Майърсън?
— Откъде знаете името ми?
— Следя двама ви из цяла Европа. Трябва да поговорим. Това е мой колега — посочи той назад. — Също полицай. Ще разговарям с вас. Веднага.
Дейвид се разбунтува, че ще го разпитват тук. Чувстваше се като в капан. Като спънат. Щеше да се случи нещо ужасно тук горе, скришом. В уединената им стая на последния етаж. Представи си кръвта, опръскала стената на банята.
Отново погледна към Ейми, а тя леко сви рамене, сякаш за да му каже: какво да се прави. Дейвид отново се обърна към полицая.
— Добре. Но… долу. На терасата. Отзад. Моля ви…
Сариа въздъхна нетърпеливо.
— Добре, да, долу.
Четиримата се качиха на раздрънкания асансьор на хотела и се спуснаха до приземния етаж. Във фоайето Дейвид забеляза още един полицай на входа на хотела, на слънцето, с припукваща радиостанция. Хотелът беше под охрана.
Тръгнаха в обратната посока, към откритата тераса и една по-усамотена маса — по-близо до морето, отколкото до бара. Беше дискретно разположена, оградена от ели в саксии. Никой не можеше да ги види.
Ейми хвана Дейвид за ръка, беше плувнала в пот. Двамата полицаи седнаха от двете страни на двойката. Дейвид усети, че също се поти. За миг се запита дали не е болен. Дали не се е заразил от някаква инфекция? От мъртвите тела в подземието, които се бяха втечнили? Защо труповете бяха съхранявани толкова старателно?
Думите едра шарка и чума направиха на пух и прах частицата останало му хладнокръвие. Той се постара да се съсредоточи над конкретния проблем. Полицаят говореше:
— Роден съм… малко по-нагоре, в Байон — каза Сариа без никаква връзка. Погледна отново към Ейми, после към Дейвид. — Да, баск съм. Което е една от причините, поради които знам, че се нуждаете от помощ.
— Е… какво има? — попита Ейми директно. — Защо сте тук, детектив?
— Следяхме госпожица Бантею. Вероятно тя е очевидец на убийството на семейството си — мрачно кимна полицаят. — Да. Знаем, че е избягала от Биариц във Франкфурт.
— Значи е в Германия — прибързано отговори Дейвид.
— А оттам е отлетяла право за Намибия, ако се съди по документите на авиокомпаниите. — По лицето му се изписа раздразнение. — Не се опитвайте да ме заблуждавате, господин Мартинес. От известно време следим цялата тази загадка. Следата от хаос и кръв… от убийствата в Гюрс… до онази къща в Кампан, където някой чул два изстрела. — Говореше сбито и стегнато. — Старият свещеник в църквата в Наваренс ни каза вашето име. След това лесно научихме повече. Новините за вас и така нататък. — Полицаят погледна към малката чашка, която донесе келнерът — изтънчено черно кафе. Не го докосна. — Сигурно ще се зарадвате да узнаете, че свещеникът е жив и здрав. Той ви е спасил живота, струва ми се. Затворил е вратата тъкмо навреме.
Ейми продължи да го притиска:
— Но как ни намерихте тук?
— Аз съм старши офицер в жандармерията. Работата ми изисква да съм информиран относно баските терористи.
Дейвид стрелна Ейми с поглед — лицето й беше овладяно, вятърът леко повдигаше русата й коса. Дейвид обаче забеляза бушуващите чувства под нейното съгласувано безстрастно изречение. Дали си мислеше за Мигел, какво си мислеше за Мигел?
Сариа метна кос поглед към колегата и продължи:
— Имаме връзки в цялата баска територия. Бдителни връзки. Допуснахме, че ще бъдете в Биариц, понеже Елоиз е избягала оттам. Помолих собствениците на интернет кафенета да си отварят очите, както казвате на вашия език, за някоя англичанка. С вашето описание, госпожице Майърсън. Не е толкова трудно.
Мълчаливият полицай оглеждаше терасата и брега отвъд нея като президентски бодигард и се озърташе наляво и надясно.