— Разбира се, знам и че Мигел Гаровийо ви преследва — продължи Сариа. — Един от най-злите убийци на ЕТА. Прословут и садистичен. Иска ми се лично да го арестувам. Но той е умен. И жесток. — Сариа наклони глава и погледна към Дейвид. — И разполага с много… важни помощници. Зад него стоят важни хора.
— Какво искате да кажете?
— Преди да ви кажа, трябва да научите още нещо от историята. Пригответе се.
Дейвид погледна към Ейми — косата й сияеше на есенната светлина. Той отново се извърна към полицая с потъмняло от слънцето лице.
— Разкажете ми.
— Много добре. — Полицаят нацупено отпи глътчица от черното си кафе и попита: — Носите ли картата? Онази, за която се споменава в статията за вас?
Дейвид усети как го обзема тревога.
— Да. Тук е… Винаги я нося у себе си… — Бръкна в джоба на сакото си и извади протритата пътна карта.
Полицай Сариа я взе и я разгърна — хартията беше изсветляла от слънцето, сините звездички изглеждаха почти красиви. Кимна и погледна към колегата си, после отново сви хартията и я остави върху масата.
— Виждал съм тази карта и преди.
— Моля?
— Картата е на баща ви, господин Мартинес. Аз я върнах на дядо ви. След убийството.
— Знам, че е картата на татко, но не разбирам…
Ала още докато изричаше тези думи, истината започна да се оформя в главата му.
— Вие сте били… искате да кажете… — заекна Дейвид.
— Ето какво искам да кажа — впери полицаят поглед в Дейвид. — Господин Мартинес, може и да съм старши офицер с прошарена коса, но някога бях млад полицай. В Наваренс. В Гюрс. Преди петнайсет години.
Действителността нахлу в съзнанието на Дейвид и той усети болезнено скръбта в гърдите си.
— Когато са били убити родителите ми ли?
— Още от самото начало заподозрях ЕТА. Случаят имаше всички признаци, ако това е точната дума, на операция на ЕТА. Повредената кола, ужасната експлозия приличаха на други убийства, извършени от ЕТА, които разследвахме по онова време. Освен това подозирам, че е бил замесен и младият Мигел Гаровийо — разполагахме с очевидец.
— Тогава защо не го арестувахте, по дяволите?
Сариа се свъси.
— Когато работех в полицейския участък в Наваренс, на посещение дойде високопоставен полицай от областното управление.
— Кой?
— Няма значение. Важното е следното: той ми нареди да приключвам случая. Заповяда да прекратя разследването, забележете — без да сме разкрили извършителя. А имахме доказателства. Много се ядосах.
— Защо? Защо постъпват така?
Сариа погледна към Ейми.
— Първата ми реакция беше — ГАЛ.
Дейвид погледна към Ейми.
— Моля? Кой е Гал?
— Не е човек, Дейвид — обясни му тя с пребледняло от уплаха лице. — ГАЛ, с главни букви. Те са група, основана от испанската държава, за да отвлича и да екзекутира баски радикали. През 80-те и 90-те години на миналия век. Ползвали се с тайната подкрепа на… хора от френското правителство.
— Точно така, госпожице Майърсън — кратко кимна Сариа. — Това беше очевидният отговор и моят старши офицер ми намекна нещо подобно. Убийство на ГАЛ, зарежи работата. Властите ни намекнаха, че родителите ви са били баски терористи, господин Мартинес. Поради което смъртта им не е трагедия за френската държава.
Дейвид чакаше.
Сариа въздъхна.
— Обаче това ми се струваше напълно безсмислено. Напълно. Доколкото можех да преценя, родителите ви нямаха никаква връзка с тероризма. Американец и британка, които пътешестват из областта? А и защо прочут баски радикал, може би най-жестокият терорист, Оцоко, Вълка — син на великия Хосе Гаровийо — изведнъж ще започне да работи за ГАЛ? Защо внезапно ще предаде каузата си?
Въпросът увисна във въздуха като мириса на сол от морето на стотина метра по на запад.
— Е? — тихо попита Ейми. — Защо?
— Точно в това е въпросът. Каква беше причината за трите убийства?
— Три ли? — прекъсна го Дейвид.
— Да, разбира се… — Лицето на Сариа се свъси още повече. — Не знаехте ли?
— Бях на петнайсет. Никой нищо не ми каза. Какво да знам?
— За аутопсията. Когато е починала, майка ви е била бременна в петия месец с дъщеря…
Всички на масата притихнаха. Душата на Дейвид вреше и кипеше от чувства. Цял живот бе смятал, че е само дете. И мечтаеше да има братче или сестриче. А когато осиротя, самотата, копнежът за брат или сестра се засилиха още повече. А сега това. За малко да му се роди сестричка.