От отчаяние изтерзаните му спомени се сплетоха в унесен размисъл. Затова ли майка му и баща му бяха заминали на това странно пътуване във Франция? От желание да опознаят корените си? След като научили за отдавна чаканата втора бременност?
— Много съжалявам, господин Мартинес — обади се Сариа. — Нали разбирате, че съм тук, за да ви помогна? Познах лицето ви още щом ви зърнах. Много приличате на баща си. В колата, когато го открихме. — Погледна за кратко към морето, после отново спря поглед на Дейвид. — Много бих искал да натикам Мигел Гаровийо в килията на френски затвор до края на живота му. Обаче преди да ви разкажа още нещо, трябва да разбера каква е вашата история.
Полицаят избута настрани чашката с кафето си и вдигна униформените си лакти на масата.
— Съжалявам. Може и да не искате да ми се доверите. Дори съм сигурен, че не ми вярвате. Обаче аз помня какво преживях, когато намерих родителите ви. Повярвайте ми, такъв спомен не избледнява. Затова ви съветвам да ми кажете всичко веднага, и то бързо. — Замълча напрегнат. — Понеже нека си го кажем направо — какъв друг избор имате?
Дейвид изгледа Ейми дълго и многозначително, преплел пръсти върху масата.
— Трябва. Налага се да бъдем откровени — каза тя.
Разбира се, тя имаше право. Изборът им беше на практика нищожен. Затова Дейвид кимна, пое си дъх и разказа на полицая всичко, цялата история. За връзката с убийствата във Великобритания, Франция и Канада. За журналиста в Англия. За вратите на каготите. За сюрреалистичното си пътуване, всеки сантиметър от което беше напоен с алена кръв.
След края на монолога му Сариа беше свалил кепето си и го беше оставил върху бялата покривка на масата. Очите му бяха приковани върху Дейвид през цялото време.
— Значи… както си мислех. Църквите… Орденът. — Сякаш си говореше сам — рееше поглед над главите им и търсеше отговора по небето над Биариц. После рязко излезе от унеса си и обясни: — Става дума за църквите. Той ви е проследил не само през мобилните телефони, господин Мартинес. А и по църквите. Както ни подсказа свещеникът в Наваренс.
— Какво означава това? — попита Ейми.
— След като ми отнеха разследването на убийството на Мартинес, след като случаят беше приключен… аз проведох свое разследване… Поразучих биографиите на хората, които ми попречиха. Проверих дали няма да открия връзка с ГАЛ. Разбира се, нямаше такава връзка. Но… — замълча той, после продължи: — Но има връзка с църквата. Особено с Ордена на Пий X.
По лицето на Ейми се изписа изненада.
— Чувала съм за тях. Да. И… и… и Хосе беше свързан с тях. Имаше разпятие, благословено от папа Пий X. Точно така… — стисна тя ръката на Дейвид. — Свещеникът в Наваренс.
Дейвид си спомни:
— Той спомена за някакъв Орден. Каза, че го помолили да предупреди тях… или някой друг… за нас. Освен това в някои от църквите имаше портрети на този папа. — Дейвид се мъчеше да си обясни за какво става дума, обаче не успяваше. — Но кои са те?
Сариа обясни:
— Голяма група, отцепила се от католическата църква и ползваща се със силната подкрепа на Южна Франция. И на Страната на баските. Много традиционна. Орденът е основан от епископ Лефебър. Имат връзки с Националния фронт, с консервативни десни политици. Някои от епископите им отричат да е имало холокост. Имат симпатизанти из цялата страна. Те са… — намръщи се той, — те са активни и в чужбина. В Бавария и в Квебек, в Южна Америка. В Полша имат политически приятели сред Сдружението на полските семейства. И сред крайнодесните в Австрия. Смята се, че наброяват осемстотин хиляди човека. Имат собствени свещеници, собствени семинарии, собствени църкви.
— Сигурен ли сте, че са свързани? — попита Ейми.
— Доста съм сигурен. Госпожице, накъдето и да се обърна, се натъквам на връзка с Ордена. Заговор! Моят началник беше техен симпатизант. Крайнодесен.
Дейвид впери поглед в полицая, все още силно объркан.
— Но защо ще се замесват в това?
Полицаят кимна неуверено.
— Струва ми с, че католическата църква иска да… задуши знанието за нещо. Нещо, което датира от времето от войната. Може би в Гюрс. Родителите ви по случайност са разгадавали същата… загадка. Може би погрешка. По случайност…