— Твърдите, че Орденът е замесен, а сега въвличате и цялата католическа църква?
Свиване на рамене.
— Това е моята интуиция… това ли е думата? Интуицията ми. Проучвам Ордена още от първите убийства в Гюрс. Преди няколко години орденът на Пий X беше… отлъчен… от папа Йоан Павел, задето последователите му не приемат Втория ватикански събор. И заради крайните им възгледи. Обаче наскоро се появиха признаци, че папата ще приеме Ордена обратно… в лоното на католическата общност. Забелязани са сондажи за помирение. — Сариа най-сетне се усмихна. — Обаче аз мисля, че църквата е помолила Ордена да направи нещо в замяна на прекратяването на разкола.
— Да приключи със загадката. С тайната на Гюрс. Веднъж и завинаги?
Той въздъхна.
— Да. Кой може да го направи по-добре от Ордена? Те вече знаят цялата история, понеже корените им стигат чак до Виши и окупацията. Когато е започнало всичко. Десните френски свещеници са били капелани в Гюрс. Те са изтезавали каготите и евреите въпреки волята си.
Картината, или поне половината от нея, се разкри пред Дейвид. Той погледна към синия Бискайски залив през тъмните ели в саксиите.
— Където и да ходехме — заговори той тихичко, сякаш на себе си, — влизахме в църкви. В Наваренс, в Савин, в Люз. Къщата на Елоиз е срещу църквата. Тя влезе в църквата в Кампан…
— Точно така. Орденът вероятно е потърсил помощ, докато ви е издирвал… от църквата въобще. Свещениците, монахините и всички свещенослужители най-вероятно ви разпознават, докато пътувате от място на място. Да кажем, че средностатистическият свещеник дори не знае защо го молят да направи това. Обаче ще го направи, понеже е покорен. Лоялността означава много в тази част на света.
— А после информацията ще бъде предадена на Ордена, така ли? — обади се Ейми. — И после на Мигел?
— Но какво още знаем? Едно нещо не се налага да ви обяснявам, нали? Мотивът на Мигел. — Полицаят отпи от кафето си и стрелна поглед към морето, после отново насочи вниманието си към масата. — Синът на Гаровийо вероятно е възпитан като баски радикал. Невероятно се гордее с баското си наследство. И не щеш ли, един ден той открива, че баща му не е баск, а кагот, презрян кагот. Мигел Гаровийо сигурно е бил покъртен, съсипан. А после вероятно е взел решение. — Сариа се навъси. — Решение, че ще направи всичко по силите си да не разкрива тайната, че ще убие всеки, който заплашва да извади наяве унизителната истина за баща му и за самия Мигел. Желанието му по щастлива случайност се пресича с желанията на Ордена. Може би точно тогава са го вербували, а може би двамата Гаровийо вече са били членове на Ордена. Така всичко си идва на мястото.
— И отгоре на всичко — вметна Дейвид — статутът му в ЕТА му е помогнал, нали? Имал е на разположение оръжия, бомби и опит. За да убива.
— Наистина. Един ден Мигел научил, че родителите ви са във Франция, проучват каготите и са отседнали близо до Гюрс. Че задават въпроси в пекарната Д’Ажетмо. И това вероятно е уплашило Мигел. Предупредило го е за опасността. И Вълка се задействал. След това.
Тъничкият смях на дете долетя с крайбрежния бриз. По лицето на Сариа мимолетно премина сянката на лични чувства, на искрена тъга. Той продължи:
— Но, разбира се, вече е твърде късно за семейството ви, господин Мартинес. Съжалявам, че не успях да направя повече. Опитах. Моля ви да ми простите.
Дейвид кимна мълчаливо. Но всъщност не беше искрен — не искаше да прощава, не се нуждаеше от разкаяние, искаше отговори. Възможно най-много отговори. Решимостта му се връщаше и той копнееше да отмъсти за родителите си. За неродената си сестра. Ала за да го направи, трябваше да види цялата картина. Преди Мигел да унищожи доказателствата.
— Полицай Сариа, каква е обаче връзката с Гюрс? Какво се е случило там?
Сариа неведомо сви рамене.
— Това не мога да ви кажа, просто защото не знам. Изглежда никой не знае. Мога да ви кажа обаче следното — приведе се той към средата на масата и продължи тихо и загрижено: — Не съм в състояние да ви браня повече. Вие сте в опасност. В много сериозна опасност. Орденът и силните му политически симпатизанти все още ви искат мъртъв. Нуждаят се от смъртта ви.
— Тогава какво ще правим, по дяволите? — попита Ейми и скръсти ръце. — Къде можем да отидем. Във Великобритания е прекалено опасно. В Испания също. Къде другаде?
— Където и да е. Представа нямате на каква опасност сте изложени… — изгледа многозначително Сария Дейвид и Ейми. — Може би това ще ви помогне. Ако се нуждаете от мотив.