Докато слушаше бърборенето на сина си, който си говореше сам, Саймън изпита силен прилив на бащина обич, на болезнено желание да защити детето си. Да защити Конър. Да го защити от всичкото зло на света.
Обаче най-добре щеше да го постигне, ако се съсредоточи. Върна се към работата си.
Хитлер е явен привърженик на Ойген Фишер, особено на основното съчинение на професора Menschliche Erblichkeitslehre und Rassenhygiene (Човешката наследственост и расовата чистота). След идването си на власт през 1933 г. Хитлер назначава Фишер за ректор на Берлинския университет.
Нацисткото завоевание на Европа (1939–1942) дава на Фишер — с ревностната подкрепа на Адолф Хитлер — възможността да разшири изследванията си върху расите, които е започнал десетилетия преди това в Намибия. В концентрационния лагер в Гюрс, в окупираната от нацистите Югозападна Франция, Фишер започва поредица от подробни проучвания на различни европейски раси: баски, цигани, евреи и др.
Саймън вече бързо си водеше бележки. Поглеждаше ту към екрана, ту към бележника пред себе си. И още:
Нацисткият режим налива пари в „медицинското отделение“ в Гюрс. Според слуховете от онова време така наречените експерименти на Фишер постигат значими резултати. Обаче събраните от Фишер в Гюрс данни са изгубени в хаоса, предизвикан от влизането на съюзниците в Европа и от смазването на нацисткия режим (1944–1945). Не е убедително доказано дали експериментите на Фишер водят до ценни от научно гледище резултати. Преобладаващото мнение днес е, че слуховете за „расови открития“ са нацистка пропаганда и че Фишер не е открил нищо съществено.
Последната част от живота на Фишер беше изключително интригуваща, но още по-озадачаваща.
Мнозина са скандализирани, когато след победата на съюзниците над Третия райх Ойген Фишер успява да избегне сериозното наказание благодарение на връзките си с нацистите и на провежданите за тях проучвания. Всъщност по-късно той дори става професор емеритус на Фрайбургския университет, а през 1952 г. става почетен председател на току-що основаното Германско антропологическо дружество.
Такова невероятно снизхождение към един учен, основател и идеолог на нацистката расова политика, изобщо не е изолирано явление. Много колеги на Фишер от Гюрс и от други места също са избегнали наказанието или са подложени само на седмица „пречистване от нацизма“ в затвора. Например професор доктор Фриц Ленц, оглавяващ евгениката в Дахлем, Берлин, и съавтор на някои от основните трудове на нацистката расова теория, се връща на работа веднага след войната и получава предложение да стане щатен преподавател по човешка наследственост в Гьотингенския университет.
Последните твърдения бяха толкова озадачаващи, че Саймън прочете целия абзац два пъти. После отново го препрочете. А накрая провери и на друг уебсайт, където същото твърдение беше повторено дума по дума.
Дума по дума? Саймън се зачуди дали забележителното твърдение не е просто лъжа, повторена многократно вследствие на занижената прецизност в интернет.
Журналистът се изправи, отвори вратата и влезе в хола. Конър си играеше на килима с играчките си и гледаше запленен приключенията на Дерек Дизеловия двигател.
Така, лавиците с книги. На най-горния рафт през последните десетина години събираше прах бащината му Енциклопедия Британика. Саймън свали тома и бързо разлисти до Ленц, Фриц.
Оказа се вярно. Този звяр, този чудовищен човек, този пропагандатор на евгениката, този приятел на Менгеле, този нацистки идеолог преспокойно си се беше върнал на работа през 1946 година. Дори не беше лежал в затвора. Съюзниците дори не го бяха тикнали зад решетките.
Защо всички тези лекари просто се бяха… отървали?
Разроши русата коса на сина си, върна се в кабинета и затвори вратата. Отново. Беше превъзбуден. Загадката оживяваше, обаче се беше навила на кълбо като змия, като кобра, и съскаше. Криеше онова, което бе вътре.
Следобедът му почти приключи. Обобщи фактите, като написа адресиран до самия себе си имейл — един от любимите му начини за разрешаване на загадки. Като художник, който обръща картината си наопаки, за да погледне с нови очи, да забележи недостатъците, да прецени качеството.
Саймън се отдръпна от екрана на компютъра, облегна се и въздъхна. Мислите му бяха несвързани, глупости, пълни безсмислици. Пари, нацисти, каготи, евентуални сътрудници, и какво? Не беше открил всеобемащо обяснение за убийствата, които вече му се струваха едва ли не напосоки.