— Мили боже!
— Моля те, успокой се. Ще го намерим. Най-вероятно още довечера. Както го намерихме и предния път.
Саймън се загледа към сивото петно от влага на отсрещната бетонна стена. Вината беше само негова. Беше избягал. Беше оставил семейството си незащитено без никаква основателна причина. Защо изобщо беше тук?
Излезе от къщи рано сутринта, без да осведоми ченгетата какво прави — взе такси, после се качи на влака и накрая взе самолет от „Хийтроу“ до Лион, хукнал да преследва оня, дето духа, налудничавата фантазия, че е някакъв свръхдобър разследващ журналист, който ще напише най-великата история на десетилетието.
Какъв глупак! Всъщност беше просто второразреден криминален репортер, прехвърлил четирийсетте, който бе прахосал твърде много години заради бутилката и толкова отчаяно копнееше да догони колегите си, че преследваше някаква налудничава фантасмагория. Нищо нямаше да постигне. А сега и брат му беше избягал, луташе се някъде из горите. И какво правеше? Как изобщо оцеляваше?
Замисли се за Томаски. Постара се да не мисли за Томаски. Много сериозно се постара.
Сепнато осъзна, че стиска телефона в ръка и Бил Фанторп все още е на линия. Извини се на лекаря, затвори и веднага позвъни на жена си.
Тя потвърди казаното от Фанторп: изглеждало по-скоро дреболия, Тим наистина просто се запилял някъде, не за пръв път тръгвал да скита, последния път го намерили след дванайсет часа…
Саймън обаче не се успокои. Увери Сузи, че я обича — на висок глас, пет пари не даваше, че някой може да слуша разговора. После й каза, че ще се прибере при първа възможност.
— Добре, Саймън. Разбира се… — Тонът й беше грижовен. Любящ. Повече, отколкото той заслужаваше.
— Ще ти се обадя по-късно, скъпа.
Той проведе втория си спешен разговор за деня. С летището. Информацията не го зарадва. Вече беше пропуснал днешния полет от Лион до Лондон.
Следващият полет беше на зазоряване. Това беше най-бързият начин да се върне в Лондон. Ако искаше да се върне незабавно, трябваше да изчака до сутринта.
След кратко колебание Саймън резервира полета.
Решено бе. Щеше да остане днес, да си тръгне на зазоряване и да вземе обратен полет до къщи от Лион. Разполагаше със следобеда и вечерта, за да открие нещо. А после трябваше да се върне при семейството си. И да ги закриля.
Саймън продължи своето обречено и злополучно търсене. Чувстваше се като глупак. Запъти се унило към покрива, който се оказа тревясал. Странни, подобни на кутии елементи представляваха модернистични водоливници.
После Саймън слезе с асансьора. В дълбините на сградата се намираше религиозната сърцевина на манастира: обширен, тъмен и загадъчен параклис, наполовина потънал в склона отдолу и осветен от прозорци с тънки стъклописи само от едната страна.
И толкова, това представляваше параклисът, това беше манастирът. Саймън отстъпи пред нервите си, оттегли се в една сводеста галерия и притеснено изпрати есемес на Сузи: някакви новини?
Тя му отговори — никакви новини.
Измъчен и почти вбесен, той отново се запъти към библиотеката. Може би там имаше нещо. Със сигурност имаше много книги. Обаче бяха скучни. Френски книги. Без връзка с неговата история. Книги на Тома Аквински. История на монашеството. Житие на свети Доминик. Няколко подбрани архитектурни монографии за поклонниците на архитектурни забележителности. Една тъничка биография на френски на папа Пий X предизвика интереса му, обаче после забеляза може би още триста книги от същата поредица — житиеописания и на другите папи.
Освен него в бетонната зала имаше още двама човека. Млада жена, потънала в книга с жълта обложка от Льо Корбюзие — „Към по-свободен стил в архитектурата“. Другият присъстващ беше монах с жилетка, сандали и толкова дебели лупи на очилата, че му придаваха вид на нервозна дървесна жаба.
Саймън прогони мисълта за Тим от главата си. Тя отново се промуши в съзнанието му през прозорчето на душата му. Къде беше Тим? Скиташе по някой път? Спеше под нечие стълбище? Купуваше си голям нож с плоско острие?
Саймън не можеше да направи нищо — не и оттук, не веднага. Трябваше да разсее мислите си с работа. Песимистично разлисти друга книга — лъскав модерен том за уникалния проект на манастира. Вътре се споменаваха няколко интересни особености: книгата много подробно говореше за стълбове и светлинни улеи.