Саймън се облегна, въздъхна и се огледа. От големите високи прозорци на библиотеката се виждаха безкрайните ферми и лозя. Манастирът беше много изолиран. Странен, четвъртит и самотен под сивкавочерното лионско небе.
Задаваше се есенна буря — огромна чудесия. Първите гръмотевици изтрещяха в долината на Рона и цялата сграда се разтресе. Дори занемелият дребен монах вдигна глава от книгата си и насекоместите му очи се завъртяха.
Гръмотевицата прозвуча като караница на двама родители на горния етаж, която малкото и уплашено дете слуша отдолу. Беше като нечие приглушено, но зловещо тупване на пода в спалнята.
Das Helium und das Hydrogen.
Журналистът потръпна и се извърна към книгата в крайчеца на масата. Книгата за посетители. Беше голяма и с кожена подвързия, поне хиляда страници и с вписвания, датиращи от десетилетия. Разлисти последните страници, поне написаните на английски.
„Непоносими нощни шумове“.
„Дело на истински гений“.
„Най-красивата сграда на света. И най-грозната“.
„Тук намерих покой. Благодаря“.
Над притъмнялата долина просветна мълния, която за кратко озари сивкавите стени и оранжевите пердета. Пелена от дъжд бурно се стелеше над долината. И се изливаше проливно над селцето Евьо сюр Л’Арбрел.
Евьо и Л’Арбрел?
Евьо… сюр… Л’Арбрел?
Раздвижване. Нещо се размърда в бучащата му тревога, нещо свързано с Тим. Даде си сметка, че забравя някаква подробност.
Звездата на картата на Дейвид: толкова старателно нарисуваната звезда от бащата на Дейвид, Едуардо. Манастирът може и да беше задънена улица за историята, но Едуардо беше преценил, че той е важен.
Възможно ли бе? Беше ли го сторил?
Саймън бързо и настойчиво разлисти книгата за посетители назад, пресмятайки датите наум. Кога се беше случила катастрофата, убила родителите на Мартинес? Припомни си информацията и закова датата в паметта си, после отгърна на съответната страница в книгата за гости. Преди петнайсет години.
Беше намерил страницата. Прегледа списъка с имената. Хора от Франция, Америка, Испания, Германия… А също и много хора от Германия и от Франция. И после…
Ето там?
Сърцето му се разбушува в гърдите свирепо като бурята над долините на Божоле.
Намери кратък коментар на английски. Гласеше: „Който търси, намира“.
После беше написано името и подробности за поклонника. Град: Норич. Държава: Англия. Дата на посещението: 17 август.
И най-сетне името. Едуардо Мартинес.
31
Отне им три дни да си уредят полета до Намибия. Най-накрая потеглиха от хотела към тайния си вечерен полет за Франкфурт. От Германия през нощта прелетяха близо тринайсет хиляди километра на юг.
Прекосиха екватора, прекосиха притъмнялата Африка на път за Намибия.
Бяха смълчани и унили дори един с друг. Дори когато бяха в безопасност в самолета за Африка, почти не си говореха, сякаш значимостта на онова, с което се бяха наели, просто не се нуждаеше от обяснения. Летяха към неизвестното.
Докато самолетът прекосяваше обширната и тъмна Сахара, Дейвид се запита какво ли ще открият в Африка — дали щяха да намерят Ангъс Неърн и Елоиз? Ами ако им се беше случило нещо? Ами ако не можеха да ги намерят? Тогава какво? Нима щяха просто да се крият на някой плаж? Завинаги? Ако не бяха пипнали някоя инфекция. От труповете в мазето.
Той се помъчи да възпре сълзите. Каквато и да беше съдбата им, загадката трябваше да бъде разкрита — така че правилният ход беше да потърсят сърцевината на проблема. Ако ги преследваха, трябваше да се опитат да надхитрят преследвачите си и първи да намерят решението. Още една причина да приемат залога, да отлетят за Намибия.
Ейми дремеше до него. Дейвид взе бордовото списание и разлисти до страниците с картата — Намибия беше обширна държава. Голям оранжев правоъгълник. Той разгледа имената на няколкото отбелязани града.
Виндхук. Уис. Людериц. Аус. Много германски звучаха. Останки от германската империя. Но градовете бяха толкова малко! Огромно празно нищо.
Ейми спа през по-голямата част от продължилия двайсет и четири часа полет. От изтощение. Дейвид съзерцаваше обичното й лице и я зави със самолетното одеяло, за да й е топло. Дишането й се забави, когато тя потъна в дълбините на съня.