– Майка ѝ дойде да прибере тялото. Ужасно беше. Но ако семейството ѝ знаеше как се е наранила? Такъв срам…
– Разбирам – каза Нина, после попита: – Ще яздите ли пак?
– Не, разбира се – каза момичето сериозно, умолително почти. – Няма да се повтори, никога.
Звучеше напълно искрено.
– Я ми кажи – рече Нина, – Хане ли ви даде идеята да откраднете униформите?
Хане беше ключов елемент от плана на Нина. Колкото по-добре я разбираше, толкова по-умело щеше да я манипулира. А и беше любопитна освен това.
Момичето прехапа устна.
– Аз… тя…
– Няма да кажа на изворната майка. Така де, ако си отворя устата сега, ще има да се чуди защо не съм казала по-рано. Няма да има полза за никого.
Тази мисъл сякаш поуспокои момичето.
– Хане… Хане поема излишни рискове. – Малка усмивка подръпна устата ѝ. – Но някак ни увлича след себе си.
– Често ли излизате да яздите с нея?
– Само когато тя ни позволи.
– Доста голям риск поемате за малко свобода.
– Не е само това – каза момичето. – Хане… Понякога хората търсят помощ в манастира, но изворната майка им отказва – с основателна причина, без съмнение.
– Без съмнение. Какви хора?
– Семейства, които имат нужда от помощ, защото някой се е разболял. – Момичето се изчерви. – Неомъжени жени, които… са си създали неприятности.
– И Хане отива при тях? – попита Нина с изненада.
Това диво и напрегнато момиче с пушка на гърба и кама на колана? Не беше за вярване.
– О, да – закима момичето. – Има дарба. Неведнъж е връщала хора от ръба, дори помага при израждането на бебета – сещате се, когато са се завъртели лошо в корема на майката.
„Тя е лечителка – осъзна Нина. – Използва силата си, без да го знае.“ Спомни си какво беше казала Хане за другите послушници. „За тях това е игра. Детински маскарад, дребно предизвикателство към правилата.“ И Нина бе сметнала, че разбира… но явно бе пропуснала доста неща.
– Ако ни изкажете – продължи момичето, – Хане ще трябва да спре. А изворната майка…
– И дума няма да обеля – побърза да я успокои Нина. – Дйел едва ли гледа с лошо око на такава доброта.
– Да, и аз така мисля – каза момичето обнадеждено.
– Съжалявам за приятелката ти Грете.
– И аз. – Момичето откъсна малка чепка иглички от един клон. – Понякога… понякога си мисля, че Гяфвале не ни иска тук.
– Кое не иска, манастира?
Девойката поклати глава и сведе очи.
– Момичетата… всички нас.
Нина искаше да я разпита още, но откъм параклиса долетя звън на камбана.
Момичето се сгъна в лек реверанс.
– Дйел да ви пази, Енке Яндерсдат – каза то и хукна за началото на часовете.
Нина пое на бърз ход след него. Ако Хане бе решила да се появи в клас, по-добре да не закъснява. Адрик вече бе пратил вест на мрежата Хрингса в Хайар да подготвят кораб… стига да успееха да изведат жените от фабриката. Но ако Хане не дойдеше днес, Нина трябваше да я издири и да я прикотка някак на своя страна. Имаше нужда от нея за плана си, а и откровено казано, не ѝ допадаше мисълта, че Хане ѝ се сърди.
Изписала бе дъската със земски думи и тъкмо започваше да си мисли, че е било напразно, когато Хане най-сетне се появи на вратата. Въпреки предчувствията си Нина се оказа неподготвена за гнева, който се излъчваше от момичето. Хане стоеше на прага и едвам сдържаше яда си, а Нина стисна силно тебешира и се опита да измисли нещо помирително. Медните очи на Хане приличаха на въгленчета, страните ѝ бяха поруменели, но Нина от опит знаеше, че фрази от сорта „гневът ти отива“ не са добро начало за разговор като този.
– Мислех, че няма да дойдеш – каза тя накрая.
– Изворната майка рече да си продължа уроците, за да се намирам на работа.
– Това е чуд…
– Не казах, че аз искам да продължа с уроците – прошепна яростно Хане. – Какво си правила във фабриката? Кажи ми истината.
„Иска ми се да ти я кажа. Цялата истина.“ Но въпреки думите на момичето в гората все още не можеше да се довери до такава степен на Хане. Не още.
Нина ѝ махна да влезе и затвори вратата. Облегна се на нея. Цяла нощ беше мислила как да отговори на въпросите на Хане.
– Помниш ли какво ти разказах за сестра си? – започна тя. – Онази, която се омъжи и живее на юг? – Хане кимна. – Заловиха я.
Хане стисна ръце в юмруци.
– Но ти каза…
– Не знам как точно е станало, но я хванали да използва гришанската си сила и дрюскеле я заловили.
– А съпруга ѝ?
– Заловили и него. Екзекутирали го, задето укривал гришанка. Имам основания да вярвам, че са довели Тира тук.
– Довели са сестра ти във фабрика за муниции?
– Фабриката е само прикритие. В едно изоставено крило на сградата държат гришанки. Провеждат експерименти с тях. Изворната майка им помага заедно с част от монахините.