Хане скръсти ръце.
– Не биха направили такова нещо. Когато разкрият някой Гриша, го водят за процес в Ледения палат.
Съдебни процеси, които неизменно намираха Гриша за виновни и ги осъждаха на смърт. Само дето присъдите рядко се изпълняваха. Вместо това Ярл Брум държеше осъдените гришани в килии и ги тъпчеше с парем.
– Не се прави на глуха и сляпа, Хане. Знаеш на какво са способни мъжете. Кажи ми нещо – момичета и жени изчезват ли от Кейерут? От Гяфвале? От всички речни градчета?
– Изчезват – изпръхтя Хане.
– Защо, как обясняват отсъствието им? – настоя Нина. – Болест? Внезапно са заминали на пътешествие? Диви животни? Разбойници?
– Случват се такива неща. Те са част от живота ни тук. Фйерда е сурова страна.
В гласа ѝ имаше едновременно отбрана и гордост. Но имаше и нещо друго, което Нина едва ли си беше въобразила – едва доловимо колебание, припламнал страх.
– Виждала си Ледения палат, Хане.
– И какво общо има това?
– Сериозно ли вярваш, че е дело на човешки ръце? Ами ако е издигнат с гришанска сила? Ами ако Фйерда има нужда от Гриша толкова, колкото се бои от тях?
Едва изрекла думите, Нина се сети за новите оръжия, които фйерданите разработваха, за внезапния скок във военната им промишленост. Сякаш работеха с фабрикатори. Може и да не бяха превърнали парем в оръжие, но определено бяха открили нови начини да експлоатират гришанските си роби.
Хане прехапа устни и се загледа през прозореца. Имаше лунички в основата на носа си, не златни като на Адрик, а розови, с цвета на зряла райска ябълка.
– Имаше едно момиче тук – каза след дълго колебание Хане. – Елинор, послушница. Кротка и затворена такава. Една сутрин просто изчезна. Сестрите казаха, че ѝ е уреден брак и е заминала за Дйерхолм. Но същия ден аз се промъкнах в гората да пояздя и видях изворната майка да гори нещата ѝ.
Нина потръпна. Дали и Елинор беше в онова отделение? Или вече лежеше в някой гроб на склона на възвишението?
– И една жена, която живееше на пътя за Кейерут – продължи Хане бавно, сякаш се бореше с всяка дума. – Силви Уинтер. Тя… тъкмо се бе възстановила от тежка болест. Вече беше добре, а после със съпруга ѝ си събрали нещата и заминали, без да се обадят на никого.
Една от жените, на които Хане тайно бе помагала? Дали не е отишла в някой студен следобед да почука на вратата ѝ и никой не ѝ е отворил?
– Знам, че са те учили да мразиш Гриша, Хане… да мразиш себе си. Но нещата, които изворната майка и войниците правят с онези жени, са непростими.
Хане вече не изглеждаше ядосана. Изглеждаше уплашена и болна.
– И какво можем да направим ние?
Нина си помисли за Матиас, кървящ в ръцете ѝ. Сети се за момичетата, подредени като безформени кукли в сумрака на старата крепост. Сети се как Хане изгърбва рамене, сякаш така може да стане невидима.
– Можем да ги спасим – каза тя. – Можем да ги спасим всичките.
21
Исак
ИСАК СЕДЕШЕ НА РАВКИЙСКИЯ ТРОН – от сайбейско злато, изработен от легендарния фабрикатор Елдени Дуда, с двуглавия орел над облегалката и приютявал задните части на множество поколения Ланцови, – а единствената му мисъл бе, че трябва спешно да отиде до тоалетната.
Вече два часа му водеха гости да ги представят, наслушал се бе на речи, получил бе куп подаръци от пристигащите делегации. Виждаше се, че мнозина от присъстващите едва се държат на краката си в горещата тронна зала, а церемонията ги е отегчила до смърт. Но Исак би бил на тръни дори без заплашителното присъствие на Толя Юл-Батаар отляво и Тамар Юл-Батаар отдясно.
Достатъчно беше да благодари, когато му връчват поредния подарък – изящен чифт револвери от Новий Зем или пълно със скъпоценности сандъче от Керч. Но въпреки подаръците и любезностите Исак знаеше, че в тази пълна със съюзници зала има и немалко врагове. Кой от присъстващите беше потенциален актив за царя? Кой му мислеше злото?
Исак се усмихна на фйерданската делегация – всичките високи, руси и царствени, стройните им тела – нагиздени в блестящо бяло и бледосиво, сякаш продължение на родния им лед. Той прие дара им от морски перли и си спомни двата фйердански куршума, които бяха извадили от бедрото му след битката при Халмхенд. Фйерданите бяха подкрепили Тъмнейший в гражданската война. И бяха поне частично отговорни за смъртта на Василий, по-големия брат на царя. Всички членове на множеството делегации бяха проучени основно, но рискове все пак съществуваха. Ако не друго, поне работата на Исак в стражата го беше подготвила за такива заплахи.