– Гриша – ахна изненадано Николай. Григорий беше обучил първите лечители и сърцеломи, първите корпоралки. – Значи така е започнало всичко?
– Може би – каза Григорий, – или пък това е поредната приказка. Беше толкова отдавна. – Целият се изгърби някак, заприлича на спяща мечка, на уморен човек, тежестта на дългото пленничество се слегна до костите му. – Може и да не ме видиш повече, докато сте тук. Не обичам да ме гледат, свикнах с отшелническия живот. Но ако ти потрябва нещо, просто ела в моята кула. Знам, че тя не е гостоприемно място, но ти ще бъдеш желан гост, повярвай ми.
– Благодаря – каза Николай, макар че не гореше от желание да влиза в кула, направена от кости и сухожилия.
– Елизавета е строга учителка, но дано това не те отклони от целта ти. Много е заложено на успеха ти. За всички нас.
– Какво ще правиш, като се освободиш от Долината?
– Толкова ли си сигурен, че ще издържиш изпитанието?
– Предпочитам при възможност да залагам на себе си. Обикновено с чужди пари.
Сгърбената форма на Григорий се поизправи, сдоби се с гръбнак и няколко чифта скръстени ръце. Приличаше на странно чворесто дърво, което се е наклонило към слънцето.
– Когато силата ми изчезне, когато пак стана смъртен, ще възстановя нормалната си форма. Или това, или ще умра. И в двата случая ще бъда свободен.
– Тогава ще сторя всичко по силите си, за нас и за вас.
Григорий се наведе към него – множество човешки глави с тъмни очи и муцуни със заострени животински зъби. Николай едва не отскочи назад.
– Така и трябва, приятелю. Всичко е свързано. Светът се променя, а с него се променя и гришанската сила. Ако Долината не изчезне, тя също ще започне да се променя.
И Николай беше усетил този неудържим подтик към промяна. Границите се местеха, оръжията ставаха все по-сложни. Никой не знаеше какво ще последва.
– Юри твърди, че започва ерата на светците.
Григорий въздъхна и въздишката му беше като вятър.
– Знаеш ли защо се е събудило чудовището в теб? Защо силата на Тъмнейший е надигнала глава след толкова време? Всичко започна с онази дрога парем. Тя събуди неща, които би трябвало да са невъзможни. Тя промени ограниченията на гришанската сила.
– Парем?
– Ако бяхте унищожили, изкоренили дрогата…
– Опитахме се.
Зъбите в множеството усти се издължиха още.
– Не, не се опитахте да я изкорените. Опитахте се да я промените, да я подчините на волята си. Това е резултат от притеглянето на силата.
Николай не би могъл да го отрече. Знаел бе, че ако не намерят начин да впрегнат силата на парем, рано или късно някой от враговете му ще успее, дори без знанията на Кювей като пътеводител. Но експериментите, които Равка провеждаше…
– Помогнал съм демонът да се събуди.
Главите на Григорий кимнаха в потвърждение.
– Всички ние сме свързани, цар Николай. Гриша, Долината, силата вътре в теб. Долината е рана, която може никога да не заздравее. Но може би така е било писано. Помни това по време на изпитанието си.
Николай имаше чувството, че сега е моментът да каже нещо дълбокомислено, да сложи ръка на сърцето си и да даде тържествена клетва. За щастие, това му бе спестено от Юри, който излезе от стаята си. Виж ти, значи не е мълвил псалми под нос, сврян под леглото.
– Свети Григорий – каза монахът с дълбок поклон, очилцата му лъщяха като монети, – простете. Не исках да ви прекъсвам.
– Не ни прекъсваш – каза Всетелесния, но снагата му пак започна да се смалява, от торса му изникнаха още ръце и взеха да го придърпват по коридора, сякаш създанието искаше да се скрие от интереса на любопитни очи. – Желая ти късмет, цар Николай – каза светецът и изчезна.
– Аз… не исках да го обидя – заекна Юри.
– Григорий май смята, че самият той е обида за хорските очи.
– Формата му е чудата, да, но той е светец, божествено създание.
– Научени сме да разбираме нормалното, да се боим от различното дори ако то е божествено по своята природа. – Николай плесна с ръце. – Е, ще обсъдим ли как по-точно да ме убием?
– О, Ваше Величество, не, не. В никакъв случай. Но ми хрумнаха някои неща за ритуала, а Елизавета… – Поспря се колебливо на името, сякаш самото му изричане е вид свещен ритуал. – Елизавета иска да започне обучението ви.
– И е пратила теб да ми го кажеш?
– Аз трябва да ви придружа – каза с гордост Юри.
– Добре – каза Николай и подръпна реверите си. – Да викнем Зоя тогава.
Юри се изкашля многозначително.
– Командир Назяленска не е поканена.
– Нея рядко я канят, но въпреки това държа да присъства. – Юри трепна и се намръщи, но Николай знаеше, че няма да даде глас на възраженията си по този въпрос. – Остава само да я намерим.