Усети нещо да подръпва крачола на панталона му и погледна надолу. Мечето с костени колела вместо задни крака пак се бе появило. Юри изписка уплашено.
– Дружелюбно е – каза Николай. – Така мисля поне.
Двамата последваха мечето по коридора. Стените се гънеха на вълни, породени сякаш от тяхното движение, и Николай за пореден път остана с усещането за нещо, което наподобява живот, без да е живо. Не че имаха някакъв избор. Продължават и толкоз. Светът му се беше хързулнал в тази чудата вселена и той или трябваше да се нагоди някак, или да си изгуби ума.
Дълго вървяха по лъкатушни коридори, минаха по дълъг и тесен мост, който ги отведе в друга от гигантските кули – владението на Юрис. Кулата беше изградена от черни каменни блокове, приличаше малко на изоставените замъци, които Николай беше виждал на Странстващия остров. Големи и малки каверни зееха в неравния градеж, кулата се проточваше към небето като гигантски зъб.
Юри сгърби рамене, докато минаваха по моста.
– Какво има – страх те е от височини или не одобряваш командир Назяленска?
– Ваше Величество, никога не бих се изразил така. Че не я „одобрявам“.
– Е, това отговаря на въпроса ми. Защо не я харесваш?
Зоя не държеше хората да я харесват и това бе едно от най-привлекателните ѝ качества. Въпреки това Николай искаше да чуе отговора.
– Онези неща, които каза на поклонниците… – Юри поклати глава. – Не разбирам гнева ѝ. Престъпленията на Тъмнейший са много, но пък тя беше сред любимките му.
За това Зоя не обичаше да говори. Предпочиташе да изгори миналото си като фитила на пръчка динамит.
– Ти как мислиш, какво подхранва гнева ѝ? – попита Николай.
– Омраза?
– Нещо такова. Горивото, както знаеш, гори различно. Някои изгарят бързо, други развиват висока температура. Омразата също е гориво. Но ако омразата е започнала като преклонение? Такава омраза гори различно.
Юри прокара костелива ръка по грубата тъкан на расото си.
– Чел съм много по въпроса. Исторически книги. Знам, че той е правил ужасни неща, но…
– Книгите не казват цялата истина.
– Да, знам, разбира се. Но аз открих, че… открих, че мога да разбера мотивите му.
– А за методите му какво ще кажеш?
– Били са крайни – призна Юри. – Но може би… може би са били и необходими понякога?
– Юри, ако държиш главата ти да остане на раменете, никога не казвай това пред командир Назяленска. Но иначе си донякъде прав.
Юри примигна.
– Сериозно?
– Тъмнейший искаше мир. Искаше една по-силна Равка. Прибежище за всички Гриша. Все неща, към които се стремя и аз.
– Да – каза Юри. – Именно! Може да не е бил добър човек, но е имал мечта…
Николай вдигна ръка. Едва ли би могъл да промени мнението на Юри, но щом монахът държи да се прекланя пред Тъмнейший, нека поне го прави с широко отворени очи… а и неговото търпение си имаше край все пак.
– Има разлика между мечта и самозаблуда. Тъмнейший твърдеше, че иска да спаси Равка, но това трая само докато Равка не отказа да му служи. Твърдеше, че обича Гриша, но и тази обич пресъхна, щом Гриша отказаха да го признаят за свой господар. Той наруши собствените си правила и едва не унищожи народа ни.
Юри дъвчеше ожесточено устната си.
– Давай – каза Николай. – Изплюй камъчето.
Монахът побутна нагоре очилцата си.
– Ако вашият баща… ако бившият цар не беше толкова…
– Слаб? Користен? Некомпетентен?
– Ами…
– Не ми е приятно да призная бащините си грешки. И грешките на неговия баща. И на дядо му. Имало е добри царе от рода Ланцови, имало е и лоши. Цар Анастас е построил главните пътища в Равка, но също така е екзекутирал близо две хиляди души за ерес. Иван Златния строил училища и музеи, но по негово време шуаните ни откраднали Сикурзой. Колкото до баща ми… иска ми се да се гордеех с него. Казват, че родът Ланцови води началото си от огнената птица, но истината е, че всички ние сме хора, при това често от слабия вид. Не мога да променя стореното от предците си. Но се надявам да поправя част от щетите и да поведа страната по нов курс.
– Ами синът ви?
Николай се ухили.
– Може да съм бил дивак на младини, но за някои неща внимавах.
Юри се изчерви като домат.
– Имах предвид бъдещите ви деца. Сигурен ли сте, че те ще са добри владетели?
Николай се разсмя – минаха под една арка и се озоваха в кулата на Юрис.
– Значи си не само еретик, а и радикал?
– Няма такова нещо, Ваше Величество!
– Спокойно, Юри. Неслучайно давам повече власт на местните губернатори и техните съвети. Може да дойде ден, когато Равка няма да има нужда от монарх. Но промените стават бавно.