Николай улови безжизненото тяло на Зоя, преди да е паднало на пода. Цялата бе покрита със златна мъзга. Елизавета стисна юмрук и Зоя се закашля. Отвори очи, ресниците ѝ – натежали от смолата, примигна объркано, а после лицето ѝ се изопна от неподправен ужас и тя се замята в ръцете му.
Искаше да я успокои. Искаше да… Миризмата на страха ѝ се смеси с уханието на мъзгата. И от тази миризма той се почувства пиян. Почувства се гладен.
Искаше само едно – да забие нокти в плътта ѝ. Само едно – да я погълне.
„Помни – проехтя глас в главата му. – Помни кой си.“
Николай Ланцов. Владетел на Равка. Капер. Войник. Вторият син на един провалил се цар.
Зоя драпаше да се отдалечи, движенията ѝ бяха забавени от лепкавата мъзга, а от неговото гърло се проточи вой на гладно животно.
„Спомни си коя е ТЯ!“ Седи до него и се занимава с кореспонденцията. Стои с ръце на кръста пред нови ученици и ги гледа страховито. Прегръща го в тъмната карета, а той се тресе и тресе, чака чудовището да се оттегли.
Задържа упорито последния спомен, вкопчи се в него, в усещането за оттеглящото се чудовище. „Махай се – повтаряше отчаяно. – Върви си.“
Неохотно и бавно демонът се оттегли в каквото тъмно място обитаваше, а в устата на Николай остана горчив вкус на изгоряло.
Той се срина на колене, тресеше се целият.
Нямаше сили да погледне лицето на Зоя и да види погнусата там. От това нямаше път назад. Усети ръцете ѝ на раменете си, събра цялата си смелост и вдигна глава да я погледне.
Тя се усмихваше широко, грееше.
– Успя. Призова го, а после го срита отзад – каза Зоя.
– Та ти едва не умря – зачуди се той.
Усмивката ѝ стана още по-широка.
– Е, оживях.
Елизавета почука по плота на масата.
– Значи ми е простено, вихротворке?
– Зависи дали ще махнеш бързо тази гадост от косата ми.
Елизавета вдигна ръце и мъзгата се оттече от Зоя на златни ручейчета, събра се на локва и се втвърди.
Юри изтри сълзите от лицето си.
– Коман… командир Назяленска всеки път ли трябва да минава през това изпитание?
– Ако се налага, ще го изтърпя.
Елизавета вдигна рамене.
– Дано не се наложи.
Зоя му подаде ръка и каза:
– Ти отвори вратата.
Николай се изправи с нейна помощ, усмихна се насила. Бе усетил волята на чудовището и се питаше дали неговата ще се окаже по-силна, когато настъпеше решителният момент.
Беше отворил вратата, да.
Но как щеше да я затвори следващия път?
23
Исак
ПРЕЖИВЯЛ БЕ ВЕЧЕ ТРИ ДНИ на тържества, вечери и официални срещи без нов опит да го убият. Все едно си на фронта. Оцеляваш час след час. Надяваш се да изкараш деня. Късно вечер Исак се строполяваше в леглото и зяпаше тавана, сърцето му препускаше, а в главата му се редяха всички грешки, които е направил през изминалия ден, и другите, които непременно щеше да допусне утре.
Програмата за деня включваше предобедно гребане с лодки в езерото край Малкия дворец и пикник на бреговете му.
– Уредили сме да прекараш малко време с шуанската принцеса преди обяд – беше му казала Тамар.
– И какво… какво да правя с нея?
– Очаровай я. Поразпитай за гвардейките ѝ и от колко време ги познава. Измъкни от нея възможно най-много информация.
– А защо вие с Толя не се сприятелите с въпросните гвардейки? Имате общи теми все пак – вашето детство в Шу Хан и прочие?
Близнаците се спогледаха.
– За тях ние сме по-нелицеприятни и от равкийците – обясни Тамар. – Баща ни е шуанец, но носим татусите на Слънчевата светица и служим на чужд цар.
– А защо всъщност сте избрали да служите на Равка?
– Не сме – каза Тамар.
Толя сложи ръка на сърцето си.
– Ние избрахме Алина. Алина и Николай. Всичко това – той обхвана с жест дворцовия парк – не означава нищо за нас.
Исак не знаеше как да отвърне. Смяташе себе си за родолюбец, но трябваше да признае, че за разлика от царя, на него Равка не му беше спестила нищо.
– Поговори си с принцеса Ери – каза Тамар. – Разприказвай я.
– Чисто хипотетично, ако приемем, че не притежавам вроден чар и талант за остроумни разговори, как предлагате да го направя?
Тамар завъртя очи, но Толя каза:
– Направи ѝ комплимент. Изрази възхищението си към шуанската култура. Даже може да ѝ изрецитираш…
– О, в името на светците, Толя, само това да не прави – прекъсна го Тамар. – Просто я слушай. Задавай ѝ въпроси. Жените не си мечтаят някой да ги съблазни. Искат мъжът да ги види и да ги изслуша. А това няма да стане, ако кроиш стратегии как да я спечелиш или рецитираш „Четвъртия епос на Креги“.