– Няма четвърти епос – изръмжа Толя. – Поетът Елаан така и не е завършил третия.
– Значи точно този трябва да ѝ изрецитира, четвъртия.
Защо сърцето му се качваше в гърлото само при мисълта за най-обикновен разговор? Сигурно защото не му се удаваше да говори с момичета – ако не броим сестрите му. Но дърленето с Белка и Петя за цената на панделките нямаше нищо общо с настоящото му задание – да води неангажиращ разговор с царска особа. И сякаш не стига това, а очакваха да измъкне и информация от принцесата! Напомни си, че вече е красавец – факт, който винаги го сварваше неподготвен, щом минеше покрай някое огледало. И преди не беше грозен, просто обикновен – хубава кестенява коса, която се къдреше, ако не я подстригва редовно, що-годе правилни черти и криви долни зъби. Майка му твърдеше, че е хубавец, но също така твърдеше, че Петя пее хубаво, а това определено не отговаряше на истината.
Опита се да наподоби небрежната самоувереност на Николай, полегнал на възглавниците в царската баржа. Май не му се получаваше – твърде много години бе стоял мирно. Елегантни баржи и лодки плаваха лениво по езерото като водни лилии, флагчетата им плющяха на лекия вятър и грееха в синьото и златното на Равка.
Водата бе твърде студена за плуване, но вълнотворците бяха загрели повърхността ѝ, по-топлият слой се изпаряваше в плътни облаци, които вихротворците оформяха в гербовете на различни страни и изтъкнати фамилии. Исак си бе позволил няколко глътки от кайсиевото вино в малката чашка с форма на камбанка с надежда да поуспокои нервите си, но оставаше нащрек, заслушан в разговора. Един от фйерданските представители тъкмо питаше дали не биха ги развели из гришанското училище.
– Разбира се – отвърна Женя. – С най-голямо удоволствие.
Исак реши, че не си е въобразил развълнуваните погледи, които фйерданецът размени с друг член на делегацията им. Женя приглади полите си и добави:
– Но сигурно ще ви се стори скучно. В момента учениците са на екскурзия като част от обучението си.
– Всичките?
– Да – каза Женя. – Работата на терен е изключително полезна за образованието на децата. А и малко тишина и спокойствие ни се отразяват добре от време на време. Младите Гриша са доста шумни и не искахме да се мотаят в краката на високоуважаваните ни гости.
Гришанските ученици да се мотаят в нечии крака? Според впечатленията на Исак децата си имаха предостатъчно задачи, а и училището беше изолирано, така че учениците не биха могли да плъзнат из останалата част от дворцовия комплекс, без някой да забележи.
– Значи сте ги евакуирали от първия до последния? – попита студено фйерданецът.
– Евакуирали? – повтори през смях Женя. – Това би означавало, че нещо ги заплашва. – И плесна игриво мъжа по коляното. – Заплаха! Към група деца, които могат да подпалят тази баржа и да спрат сърцата на всички ни с едно махване на ръката? Абсурд. – И тя се усмихна широко.
Фйерданците станаха и тръгнаха към носа на баржата, вероятно да се насладят на гледката и да охладят малко яда си, а Исак се обърна към Женя.
– Отпратили сте учениците, за да ги защитите?
– Разбира се – мрачно отговори тя. – Не бихме оставили тук толкова ценен актив, при положение че една бомба или отровен газ могат да заличат за миг следващото поколение Гриша. Дано съм успяла да ги стресна тези фйерданци. Представям си как сънуват кошмари заради група дечурлига.
Исак поклати леко глава.
– Да ви слушам как говорите, е като да гледам моряк, който познава бреговата линия отлично, знае къде се разразяват бури и къде корабът му може да заседне в плитчина. Движите се в тези води със завидна увереност.
Женя дълго мълча, накрая каза:
– Отрано ме хвърлиха във водата. Тъмнейший ме даде на царицата като подарък, когато бях много малка хубава кукла, която да ѝ прислужва.
– Значи сте познавали царя още като момче?
– Бегло. Бях ценна в определен смисъл, но не толкова, че да си играя с принцовете. Е, мога да ти кажа, че бяха много шумни. Прислугата ги беше кръстила Двете главоболия. А аз им завиждах от душа и сърце за свободата – тичаха като бесни, играеха си, правеха бели.
– И все пак да сте любимка на царицата – каза Исак – сигурно е било голяма чест?
Женя метна половинка от слива в устата си.
– В началото бях куклата на царицата. Обличаше ме в хубави дрехи, разресваше косата ми, позволяваше ми да спя в долната част на леглото ѝ или да седя до нея на вечеря. Наблюдавах акулите и се учех. А после пораснах и привлякох вниманието на стария цар… – Женя изтри бавно пръстите си в една салфетка и бялата материя попи сока от сливите. – Убедих сама себе си, че страданието си струва саможертвата, защото съм войник и шпионин на Тъмнейший. Вярвах, че се ползвам с доверието му и че един ден всички ще научат колко полезна съм била. Той не би могъл да извърти така лесно преврата си без информацията, която аз му давах.