Исак я зяпна невярващо.
– Значи сте извършили държавна измяна? И го признавате? – прошепна той.
– Миличкият ми Исак – каза тя с усмивка. – Николай Ланцов ми прости отдавна и с това заслужи вечната ми вярност. Тъмнейший ме хвърли в дълбокото и гледаше как се давя, за да обслужа собствените му цели.
– Значи наистина е бил толкова жесток, колкото разправят?
– Жесток? Несъмнено. Но не ме остави в лапите на царя като наказание или нещо такова. Не, изобщо не се замисли какво преживявам. Какво значение има за него нещастието на едно момиче, ако това ще му помогне да си спечели империя? Тъмнейший играеше сложна игра, дългосрочна. Едва когато дръзнах да мисля самостоятелно, когато подложих крак на великия му план, той насъска срещу мен чудовищата си и…
Някъде откъм езерото се чу силен плисък. Всички скочиха на крака и видяха издута жълта коприна току под повърхността на водата близо до една баржа с членове на керчката делегация.
– Скачай – изсъска нетърпеливо Женя. – Иди да я спасиш.
– Ама, нали има Гриша, които…
– Николай не би чакал гришаните.
Права беше, но…
– Не мога да плувам.
– Кажи ми, че се изразяваш метафорично, моля те.
– Боя се, че не – отвърна той на крачка от паниката.
– И защо не си ми казал?
– Не е ставало дума!
– Просто скочи, да му се не знае! – каза Женя. – И да не си посмял да размяташ ръце и крака. Просто потъни като камък, а ние ще свършим останалото.
Исак не можеше да повярва, че Женя говори сериозно, но по лицето ѝ личеше, че не се шегува. „Е – помисли си той, докато се мяташе във водата с някакво подобие на грация, – поне, ако се удавя, ще пропусна вечерята.“
Водата беше ледена, Исак потъна веднага и всичко в него крещеше да се движи, да се бори, да направи нещо, за да се издигне нагоре към въздуха и топлината. „Не се мятай.“ Успя да остане неподвижен, но паниката се трупаше, дробовете го боляха. Погледна нагоре към смътната светлина на повърхността. Струваше му се невъзможно далече, езерото тъмнееше безмълвно наоколо като безкрайно и беззвездно небе. Ужасно място да умреш. „Сериозно? – запита се той. – Наистина ли ще се удавя само за да съхраня героичната репутация на царя?“
А после Надя го стисна за ръката. Заобиколена бе от голям мехур въздух, който сама беше създала и който двамата вълнотворци край нея тласкаха напред. Надя го издърпа рязко в мехура и Исак си пое жадно въздух.
– Хайде – каза тя.
Исак усети силното течение, което ги влачеше като речен бързей.
Усукана жълта коприна се издуваше във водата пред тях. Момичето – Биргита Шенк – не помръдваше. Очите ѝ бяха затворени, а косата разперена като ореол около главата. Мъртва ли е, светците да не дават?
– Хвани я – каза Надя и щом пръстите му се сключиха около китката на момичето, водата ги повлече отново.
Изскочиха над повърхността от другата страна на малкия остров в средата на езерото, далече от малката флотилия. Толя и Тамар ги чакаха на брега. Изтеглиха Биргита на стъпалата на малък павилион и се заеха да я съживят.
– Кажете ми, че е жива, моля ви – простена Исак.
– Има пулс – отвърна Толя. – Но дробовете ѝ са пълни с вода.
След миг Биргита се закашля и от устата ѝ изригна фонтан.
– Разпръснете се – нареди Толя.
– А ти бъди очарователен – подхвърли му Тамар, преди да изчезне след другите в мъглата. – Щото си герой и прочие.
Исак се наведе над момичето и се върна години назад, когато самият той бе отворил очи и бе видял лицето на царя.
– Госпожице Шенк? – каза той. – Биргита? Добре ли си?
Дългите ѝ ресници запърхаха. Тя го погледна със замаяни зелени очи и ревна.
Е, може би красотата не е лек за всичко все пак.
– Едва не се удави – каза той. – Нормално е да си разстроена. Хайде, трябва да те стоплим.
Самият той беше измръзнал и уморен, но събра сили и направи онова, което би изглеждало най-добре отстрани. Мушна ръка под коленете на момичето и го вдигна на ръце. Светци, младата жена беше тежка. Толкова много коприна, проклета да е.
Биргита облегна глава на гърдите му, а той тръгна през острова с тракащи зъби и жвакащи ботуши. Скоро излязоха от горичката при отсрещния бряг на островчето.
Всички зяпаха разтревожено водата, кандидат-спасители плуваха насам-натам около керчката баржа, а вълнотворци изтегляха водата от езерото на водни пелени, които висяха над повърхността му.