– Едва ли – промълви тя с лека усмивка. – Несъмнено сте тръгнали насам с намерението да се усамотите, доколкото това изобщо е възможно, точно като мен.
– Но ако сте искали да бъдете сама, защо ме поканихте?
– Трябва да се види, че полагам усилия, иначе гвардейките ще докладват на сестра ми и тя ще ми трие сол на главата.
– Сестра ви?
– Маки Кир-Табан, родена от небесата, нашата най-звездна принцеса, която ще наследи короната и ще царува мъдро и справедливо за много години напред.
– А вие какво ще правите? – попита Исак.
„Една жена иска да я слушат.“
– Ще се омъжа за вас, разбира се.
– Разбира се – смотолеви Исак, като потръпна вътрешно. Дано да е било само вътрешно, помисли си той. – Но ако не се налагаше да се омъжвате за мен?
Тя сякаш изведнъж се паникьоса – този въпрос явно го нямаше в записките ѝ и младата жена не знаеше доколко откровена да бъде в отговора си. Това Исак го разбираше отлично.
– Моля ви – нежно каза той, както за да я успокои, така и заради собственото си любопитство. – Наистина бих искал да зная.
Тя бръсна копринените поли на роклята си.
– Ами, ако не се бях родила Табан, сигурно бих искала да стана войник… член на Тавгарад, примерно.
– Наистина? – засмя се той.
И как иначе? Гвардеец, който се преструва на цар, си приказва с принцеса, която иска да бъде гвардейка. Нелепо.
Тя свъси вежди.
– Не е любезно да ми се присмивате.
Исак изтрезня моментално.
– Не исках да ви обидя. Просто се изненадах. Службата в кралската гвардия е благородно и престижно занятие. А и позволява известна свобода, макар че гвардейките несъмнено имат куп задължения.
– Така е, но поне не им се налага да позират и да се кипрят само за да ги продадат като някаква вещ. – Сетне пребледня рязко, осъзнала какво е казала. – Простете ми, не исках да… За мен ще е най-висока чест да…
– Не се извинявайте. Недейте, наистина. Аз ви помолих да бъдете откровена. Не очаквам всички жени на света да ме харесват толкова, че да минат с мен под венчило.
Бръчица се появи между веждите ѝ.
– Сериозно?
„По дяволите!“ Поредната грешка. Исак ѝ намигна.
– Е, не от пръв поглед поне.
Това вече беше отговор в стила на Николай. Макар че принцесата сякаш остана разочарована.
– Може да ми се реванширате – каза тя. – Аз бях откровена с вас, така че защо и вие не ми споделите някоя тайна? Така ще е честно.
„Аз не съм царят на Равка, а обикновен гвардеец, който се поти в царските одежди.“ Е, това определено не беше правилният отговор. Сигурно трябваше да каже нещо забавно, да пофлиртува, но вече не знаеше кои тайни са негови и кои на царя.
– Добре. Моята тайна е, че наистина исках да остана сам, но въпреки това компанията ви ми е приятна. Сутринта беше трудна.
– Така ли?
– Едно момиче едва не се удави.
Ери изпръхтя съвсем не по принцески.
– Сама си е виновна, че падна в езерото.
– Моля?
– Бих заложила най-добрата си брадвичка, че онази неслучайно падна във водата.
– Най-добрата ви брадвичка?!
Ери прибра кичур тъмна коса зад ухото си.
– Колекционирам ги. Запалено.
Принцеса, която иска да е дворцова гвардейка и обича оръжията. Интересно момиче.
– Откъде знаете, че момичето на Шенк само е скочило във водата?
– Защото снощи собствените ми съветнички ме посъветваха да сторя същото.
Исак я зяпна с празен поглед.
– Казвате, че е рискувала живота си само за да…
– Да привлече вниманието на царя и да му даде шанс да излезе герой? – Ери изсумтя и приглади полите си. – Съвсем оправдан риск, който аз не бях склонна да поема.
Той я измери с поглед.
– Да, защо да рискувате живота си, щом можете да издебнете един уморен цар тук, в градината, където ще приличате на момиче от портрет със зелена копринена рокля и цветя в косата? – Тя отклони смутено златния си поглед. – От колко време чакате тук с надеждата да се появя?
Ери прехапа устни.
– Два часа и двайсет минути. Плюс-минус.
Откровеността ѝ го зарадва и подразни в еднаква степен.
– Този камък едва ли е особено удобен.
– Вече не си усещам… задните части.
Исак избухна в смях, после захлопна уста. Този смях не беше смехът на Николай. Един от гвардейците покрай стената кривна глава. „Трухин.“ Двамата често стояха заедно на пост и Трухин като нищо щеше да познае смеха му.
Светци, колко беше уморен вече от тази безкрайна шарада. Но ако не друго, поне принцесата сама му беше дала повод да обърне разговора в желаната посока.
– Ако два часа на твърда скала ви идват нанагорно, не виждам как бихте се справили в ролята на гвардейка, която стои права с часове.