„Той е като куче пазач – осъзна Нина. – Държи ги далече от отровената вода.“
Искаше ѝ се да остане още малко, да се приближи дори или поне да види дали Трасел ходи при паничката с огризки, които му оставяше редовно. Но Адрик и Леони я чакаха. Както и момичетата на онова планинско възвишение. Затова тя обърна неохотно гръб на белия вълк и пое обратно към шейната.
Планът беше от прост по-прост – да изведат жените и бебетата през пропускателния пункт в подножието на хълма, преди някой да е разбрал, че пленниците липсват.
Леони не се зарадва особено, когато стана ясно, че планът им включва експлозиви.
– Знам съвсем малко за взривяващите се прахчета – каза тя, докато подреждаха стоката в шейната, – а и дългите фитили са много капризни.
– Трябва ни нещо, което да отвлече вниманието – каза Нина. – Измъкнем ли се, бомбите ще подпалят пожар във фабриката, който бързо ще се разпространи към източното крило, а докато го изгасят и разберат, че няма трупове, момичетата вече ще са преполовили пътя до Хайар. – А там щеше да ги чака китоловен кораб, нает от членове на Хрингса, с който да потеглят към Равка. Е, екипажът щеше да очаква гришански бежанци, а не цяло ято от млади жени със скимтящи пеленачета, всичките пристрастени към някакъв изкуствено създаден вариант на парем. Но с този проблем щяха да се занимаят, когато му дойдеше времето. – И няма да казваме на момичетата кои сме. Иначе току-виж отказали да тръгнат.
Леони поклати глава неуверено.
– Не е ли редно да им дадем право на избор?
– Парем ти отнема избора. Тези жени имат само една мисъл в главата си – кога ще получат следващата доза. Ако искаме да ни последват кротко, не трябва да знаят, че ги отвеждаме от източника на дрогата. Добре ще е да се снабдим с обикновена юрда впрочем. Може да помогне малко при абстиненцията.
Адрик примижа, загледан в пътя.
– И какво ще стане, когато разберат, че следваща доза няма да има?
– Леони, можеш ли да забъркаш седатив, който да ги държи послушни, но без да е опасен за бременните?
– Сериозно ли говорим как да упоим бременни жени? – попита Адрик. – Ами ако объркаме дозата?
– И на мен не ми харесва, но от опит знам какво ти причинява онзи копнеж.
– Мога да го направя – каза Леони. – Така мисля. Но… – Сведе поглед към възела, който връзваше. – Ами ако за тях вече няма връщане назад? Ако ги обречем на едно ужасна плаване или на смърт дори?
Нина отлично помнеше агонията на собствената си битка с парем. Молила се бе да я убият, пълзяла бе. Ако не беше Матиас, едва ли щеше да издържи. И онова беше само първият етап на борбата. Какво би станало, ако не беше Иней да ѝ даде цел в живота? Ако не беше Йеспер да я разсмива? Дори онова дребно копеленце Каз беше изиграл своята роля с безцеремонната си суровост. Всички те ѝ помогнаха да издържи безкрайните угнетяващи дни, да се върне стъпка по стъпка към предишното си аз. А тези жени щяха да са на чужда земя без семействата и приятелите си. Можеха да разчитат само една на друга. Ако изобщо оцелееха.
Нина погледна към Леони, после и към Адрик.
– Няма да се преструвам, че мисля разумно. Самата мисъл за онези жени… Знам какво причинява парем. Тази война съм я водила. Знам какво бих избрала аз.
– И си готова да направиш този избор вместо тях? – попита Адрик.
– Всички трябва да сме готови.
Леони вдиша дълбоко.
– Аз не бих искала да живея под чужд контрол. Не бих искала да обрека детето си на такъв живот.
– Адрик? – подкани го Нина.
– Вече ти казах какво мисля, Нина. Рискуваме своя живот и живота на други Гриша, за да доставим в Равка кораб, пълен с тежко болни жени. С трупове най-вероятно. Но няма да им обърна гръб. Ако не друго, поне ще имам основателна причина да се оплаквам до края на дните си.
– Пак заповядай – каза Нина.
Адрик се сгъна в горчив поклон и попита:
– Само не ми е ясно как ще убедим пазачите, че един еднорък мъж и две жени имат работа във фабриката.
– Теб ще те облечем в униформа и ще натъпчем ръкава с парцали, а двете с Леони ще сме с дрехите на пролетни деви.
– И няма да забележат, че аз почти не говоря фйердански и държа юздите на конския впряг с една ръка?
– Хане ще ни помогне.
– Сигурна ли си? – попита Леони. – Видях как те гледаше оная нощ. Игуменката твърде дълго я е въртяла на пръста си.
Не само игуменката. Родителите ѝ. Цяла Фйерда, като си помислиш. Но пък Хане беше излъгала, за да защити Нина. Нарушавала бе строгите правила на манастира, за да помага на хора в нужда. Успяла бе да съхрани смелостта си на това ужасно място.
Адрик се облегна на шейната.
– Ако момичето разбере, че сме Гриша…