Когато се изправи от реверанса, вече не беше Нина Зеник, а Мила Яндерсдат, млада жена, чиято прехрана зависи от благоразположението на Ярл Брум.
Но Брум имаше очи само за Хане. Погледът му се смекчи моментално.
– Хане – каза той и пристъпи да я прегърне, – изглеждаш… здрава.
Момичето се изгърби още повече.
– Благодаря ти, татко.
– Ще се закръглиш малко, ако спреш да яздиш толкова често.
– Съжалявам, татко.
Той въздъхна.
– Да, знам. – Очите му се преместиха върху Нина, която сведе глава и заби кротък поглед в пода. – А това е новата ти учителка? Не е ли твърде млада? Повече прилича на послушница в манастира.
– Тя е водач на двама земски търговци, които пристигнаха миналата седмица – каза Хане.
– Така ми каза и изворната майка – кимна Брум и тръгна бавно към Нина. – Непозната пристига с двама чужденци и броени дни по-късно някой прониква незаконно във фабриката. Странно съвпадение.
Нина го погледна уж притеснено. Брум я хвана за брадичката и повдигна лицето ѝ да го огледа по-добре.
Който и да му беше пришил скалпа, явно е бил майстор в занаята, но въпреки това златната му коса я нямаше и нищо не скриваше тлъстия белег, който обгръщаше черепа му като розовата опашка на плъх. Гришански лечител или шивач би могъл да смали значително белега, но това означаваше Брум да допусне Гриша близо до главата си. Идеше ѝ да отвърне подобаващо на суровия му поглед, но вместо това изкара сълзи в очите си.
Брум се намръщи.
– На колко години си?
– На осемнайсет, сър.
– Рано си овдовяла.
– Лош късмет.
Устните му се извиха леко.
– Защо трепериш така?
– Досега не съм била толкова близо до велик човек като вас.
Брум вдигна вежди, но в очите му просветна задоволство, което не убягна на Нина. Значи това се харесваше на командир Брум – ласкателства и плашливост. При последната им среща Нина се държа смело, даже си позволи да флиртува с него. Сега разбираше грешката си.
– Къде си научила земски? – попита той.
– Съпругът ми беше дребен търговец, търгуваше с риба и замразени стоки, основно с Новий Зем. Езиците ми се удават и скоро започнах да му водя кореспонденцията.
– А как е загинал?
– Изгуби се във водите. – Сълза се търкулна по бузата ѝ. По-подходящ момент, здраве му кажи.
Брум се загледа жадно в сълзата.
– Колко жалко! – Пусна брадичката ѝ и отстъпи назад. – Искам да разпитам земските търговци – каза той на изворната майка.
– А моите уроци, татко? – попита Хане.
– Твоите уроци – каза замислено той. – Да, мисля, че влиянието на момиче с провинциални маниери ще ти се отрази добре, Хане. Може да продължиш.
Нина се сгъна в поредния реверанс.
– Благодаря ви, сър – каза тя и го погледна през влажни ресници. – За мен е чест.
Брум и Хане излязоха от кабинета да си поговорят насаме, а Нина се поклони на изворната майка и се обърна на свой ред към вратата.
– Знам какво си намислила – каза игуменката.
Нина замръзна с ръка на дръжката.
– Какво имате предвид?
– Командир Брум е щастливо женен за жена от благороден произход.
Нина примигна и едва не избухна в смях.
– И какво ме засяга това?
Игуменката присви очи.
– Не ми се прави на вода ненапита. Знаех си аз, че имаш задни мисли. Учителско място друг път.
– Искам само да си изкарвам прехраната.
Изворната майка цъкна възмутено с език.
– Търсиш си богаташ, това търсиш. Може и да си заблудила добрия командир със сълзи и треперещи устнички, но аз знам, че не си честна жена.
„А ти си лицемерка, при това от най-лошите“ – помисли си Нина и гневът ѝ припламна. Тази жена беше пристрастила куп момичета и млади жени с парем или някакъв негов еквивалент. Слагаше си благочестивата престилчица и обикаляше коридорите на фабриката да раздава дрога, помагаше на войниците да заробват онези нещастни жени. „Когато изведем момичетата, ще се погрижа Ярл Брум да обвини теб за бягството им. Да видим тогава колко добре ще ти дойде вниманието на добрия командир.“
Но на глас каза друго:
– Командир Брум е достатъчно стар да ми бъде баща.
– И достатъчно умен да устои на нескопосания ти флирт, повярвай ми. Но ще те държа под око, да знаеш.
Нина поклати глава уж загрижено.
– Явно сте затворена тук твърде дълго, изворна майко, щом мислите ви са толкова греховни.
– Как смееш да…
Нина скромно приглади полите си.
– Не знам дали тази атмосфера е полезна за момиче като Хане. Срамота – каза Нина и се завъртя към вратата. – Но ще се моля за вас.
Остави игуменката да пелтечи, изчервена като домат.
Много ѝ беше приятно да я дразни, освен това зле насочените подозрения на жената ѝ бяха от полза. „Как е най-лесно да откраднеш нечий портфейл? – беше им обяснил преди време Каз Брекер. – Кажи на собственика му, че ще му откраднеш часовника.“ Ако дъртата вещица вярваше, че целта на Нина е да се напъха в леглото на богаташ, значи едва ли щеше да се досети за истинските ѝ намерения.