– Бил е разквартируван с полка си в Коба – обясни Тамар. – Но явно е изчезнал и никой не може да го намери.
– Това добре ли е, или зле? – попита Исак.
– За нас е добре. Не е добре за нашата тавгарадска гвардейка – каза Тамар. – Знаем, че товари с рутений пътуват редовно за Коба. Ако брат ѝ е бил вкаран в програмата за създаване на войници кергуд, Маю може и да не е доволна. Много от кандидатите не оцеляват, а другите излизат коренно променени от програмата.
Исак не знаеше много за войниците кергуд, освен каквото твърдеше мълвата – че са нещо средно между хора и смъртоносни машини.
– И ако тази гвардейка Маю е предателката – каза той, – тогава какво? Ще се свържете с нея?
– Няма да е лесно – каза Толя. – Гвардейките рядко остават сами. Но все ще измислим нещо. Ти си гледай своите задачи.
Тамар кимна.
– Исак, трябва да дадеш всичко от себе си на срещата с керчката делегация.
Уви, никаква подготовка не би могла да помогне на Исак за катастрофалната му среща с Хирам Шенк.
Вечерта започна с визита в Златното тресавище и Исак бе искрено развълнуван, чудеше се на какви ли лудории ще стане свидетел и дали ще успее да хвърли поглед на прочутите винени изби. Потеглиха с малобройна свита – няколко войници, близнаците, Хирам Шенк и неговата охрана. Шенк не млъкваше въпреки студа.
– Това е изключително вълнуващо, Ваше Величество – казваше той. – Паметен миг за нашите две страни.
Беше с кестенява коса и румени бузи като щерките си.
– Вярно – каза Исак. Много полезна дума.
Графът ги посрещна в парка на бляскавото си имение, нагизден в алено палто, чиито ревери бяха накичени с рубини колкото пъдпъдъче яйце.
– Много ми е приятно да ви посрещна! – каза той на равкийски. – Добре сте ми дошли в моето малко убежище.
– Благодаря за гостоприемството – отвърна Исак според получените инструкции. – Знаем, че може да се разчита на дискретността ви.
– Винаги – кимна Киригин. – Дискретността е задължителна както в съблазняването, така и в държавните дела. Отпратих гостите си и имението е изцяло на ваше разположение. Щом приключите, любезно ви каня да си поемете дъх край моето скромно огнище с чаша топла напитка в ръце. – А после се изкашля и сниши глас: – Изпратих покана на командир Назяленска за есенното си тържество следващата седмица. Питам се дали Ваше Величество не би я насърчил да дойде?
– Разбира се – каза Исак. – В момента не е в столицата, но със сигурност ще се включи в забавлението.
Киригин примигна.
– Мислите ли?
– Дали да не тръгваме вече, Ваше Величество? – намеси се Толя и отдалечи Исак от графа, който го гледаше с вдигнати вежди. – Сигурно вече ни чакат при езерото.
– Нещо грешно ли казах? – прошепна му Исак, когато поеха по една насипана с чакъл пътека, осветена от факли.
– Зоя Назяленска не би се включила в нищо, организирано от граф Киригин – каза Толя.
Тамар изплющя с юздите.
– Още повече ако нещото включва забавления.
Женя и Давид ги чакаха на брега на едно много странно и много мрачно езеро. Всички се качиха на малка платноходка, управлявана от член на равкийската кралска флота. Нощта беше тиха, затова при мачтата застана вихротворец, вдигна ръце и напълни платната с вятър. Фойерверки озаряваха тъмното небе над тях, изстреляни някъде от имението на Киригин. Исак се зачуди за кого ли са илюминациите, щом графът е отпратил всичките си гости, но пък не можеше да отрече, че създават приятна атмосфера.
Лодката спря рязко. Недалече от тях бяха закотвени други плавателни съдове, чиито платна бяха огрени от фенери. Моряци не се виждаха.
– Както знаете – каза Исак на керчки, подхващайки речта, която Женя и Толя му бяха подготвили, – аз открай време не обичам да съм вързан за земята. Пътувам в небето. Обикалям моретата. Но после започнах да се питам защо да не прекрача и границата, която лежи под любимите ми вълни. И така се роди… – той махна драматично с ръка ляво на борд – …измарся!
Водата досами платноходката започна да се пени и надига, после нещо проби повърхността – досущ гръб на сребърен звяр. Исак успя да се сдържи да не ахне. Да го бяха подготвили поне малко за размерите на това чудо! До него платноходката приличаше на джудже.
Шенк стисна здраво перилата, като местеше алчно очи по корпуса на новопоявилата се машина.