– Невероятно – каза той. – Само като си помисля, че през цялото време е било под краката ни. Ще видим ли какво може да прави?
– Разбира се – каза Исак и вдигна ръка в уречения сигнал.
Измарся се потопи отново под повърхността. Настана тишина, само фойерверките припукваха в небето и ги заливаха с цветни водопади.
А после някъде отблизо се чу силен пукот. Водата до платноходката най-близо до тяхната изригна, вдигна се на висок стълб. Леката шхуна полегна на десния си борд, платната ѝ се подпалиха от фенерите. Шхуната започна да потъва, пълнеше се бързо с вода, сякаш нещо е отворило голяма пробойна в корпуса ѝ.
„Тряс!“ Още един плавателен съд полегна на хълбок – голям стар галеон. И още един – мъничък клипер. Дори да имаха екипажи, които да окажат съпротива, не би имало по какво да стрелят. Измарся не се виждаше, пред погледа се ширеше само равната повърхност на езерото.
Ледени тръпки полазиха Исак, тръпки, които нямаха нищо общо с хладната нощ и зловещата мъгла, обточила езерото. Значи затова керчаните бяха хвърлили око на подводните кораби. Можеха да ударят всеки, без да рискуват себе си нито за миг – невидим противник. Плашеща мисъл.
Шенк ръкопляскаше и подвикваше доволно.
– Удивително! Надминава и най-смелите ми надежди! Съветът много ще се зарадва. Какъв е обхватът им? Снарядите могат ли да пробият стоманен корпус? Какво гориво ще ни трябва?
Исак не знаеше как да отговори. Не го бяха подготвили за тази лавина от въпроси. Решил бе, че просто ще спретнат демонстрация на Шенк, а после ще се оттеглят в дома на Киригин да се стоплят.
– Всичко с времето си – каза той.
Или поне това смяташе да каже, но беше още на първата дума, когато измарся проби повърхността досами платноходката и изскочи с оглушителен рев над водата. Металният му хълбок се удари във ветрохода и всички изпопадаха на палубата. Хирам Шенк изкрещя.
Корпусът на измарся се беше спукал и вътрешността му се виждаше през пробойната. Подводният кораб се пълнеше бързо с вода, а моряците крещяха и драпаха по металните стени. А после горивните резервоари избухнаха на свой ред с гръмовен трясък и гигантско огнено кълбо. Исак чу пронизителен вой, последван от още един и още един – снарядите на измарся се изстрелваха в нощното небе да правят компания на фойерверките.
Един от снарядите забърса мачтата на платноходката и я скърши на две. Исак бутна Хирам Шенк, преди счупената мачта да го е затиснала.
– Махни ни оттук! – кресна капитанът, вихротворецът напълни с вятър оцелелите платна и платноходката пое на бърз ход към брега.
Останалата част от катастрофата не остави ясни дири в съзнанието на Исак – подгизнали моряци, изпадналия в истерия Хирам Шенк, граф Киригин, който пита притеснено от прага на къщата си дали ще има празненство, докато групичката им се оттегляше по спешност към двореца.
Когато най-сетне стигнаха в царската дневна, Исак съблече подгизналото палто с мисълта, че ще последват дълги часове на планиране и взаимни обвинения. Вместо това Тамар се метна на креслото и избухна в смях. Толя награби Давид с една ръка и Женя с другата и ги завъртя около себе си.
– Гениално! – ахна Женя и взе да удря Толя по раменете да я пусне на пода. – Представление, достойно за хитрата лисица.
– Как само пищеше Шенк – каза през смях Тамар. – Сигурно е оцапал гащите.
– Бе то и аз едвам не ги оцапах – каза Толя. – Онзи снаряд по план ли забърса мачтата?
– Естествено – строго отвърна Давид. – Казахте, че искате спектакъл.
Женя го млясна по бузата и повтори:
– Гениално!
Исак местеше поглед по събеседниците си.
– Значи… не е било катастрофа?
– Беше триумф! – каза Тамар.
– Ясно – измрънка Исак.
– О, Исак – каза Женя. – Много съжалявам. Просто не бяхме сигурни, че ще можеш да изиграеш изненадата си достоверно.
– Реакцията ти трябваше да е естествена – добави Тамар.
– Така де, повторение нямаше да има – включи се и Толя със съпричастна физиономия.
Исак се тръсна на канапето.
– По дяволите!
– Наистина съжаляваме – каза Женя, приклекна до него и вдигна глава да го погледне. – Наистина.
– Ще ни простиш ли? – попита Толя.
– Просто се бях развълнувал – обясни Исак. Измъкна левия си ботуш и по килима се изля щедро количество вода. – Така де, най-после нещо да се обърка и без мое участие.
27
Николай
В НОЩТА ПРЕДИ РИТУАЛА Николай седеше със Зоя пред камината в своята стая. Юри се беше оттеглил рано да се моли.
Огънят в камината беше напълно ненужен. В Долината не беше нито студено, нито топло – лошото време би изисквало някаква промяна в угнетяващото еднообразие на това място. Но пламъците бяха единственото им развлечение тук, а Николай отчаяно се нуждаеше от нещо, което да го разтовари от мрачните мисли.