– Когото най-лесно ще контролирам?
– Ето, виждаш ли? Родена си за това. Мобилизирай всички Гриша. Опитай се да спасиш народа ни.
Зоя впери поглед в огъня и свъси чело.
– Защо ти е толкова лесно да разсъждаваш за смъртта си?
– По-добре да погледна проблема в очите, вместо да ме изненада в гръб – каза той и се ухили. – Не ми казвай, че ще ти липсвам.
Зоя отново отклони поглед.
– Е, светът ще е по-малко интересен без теб, предполагам. Така де, не бих позволила да ме давят в мъзга за всеки.
– Поласкан съм – каза той.
И беше вярно. Казаното от нея почти приличаше на комплимент.
Зоя извади тънка верижка изпод кафтана и я изхлузи през главата си. Ключето, което използваше за оковите му. Разлюля верижката на пръст.
– След утре това повече няма да ни трябва.
Николай посегна да вземе верижката, ключето натежа в дланта му. Металът беше поел топлината на тялото ѝ. Еженощното оковаване към леглото не му липсваше, но определено му липсваше поводът да си говори с нея всяка вечер и всяка сутрин. Явно и това щеше да приключи след утрешния ден.
Николай се поколеба. Не му се искаше да ѝ разваля настроението.
– Муската ти… – Ръката ѝ трепна, несъмнено от трудно овладения импулс да докосне голата си китка. – Ще ми кажеш ли как се сдоби с нея?
– Какво значение има?
– Може и да няма, знам ли.
Просто искаше да знае. Искаше да си седи тук и да я слуша. Толкова време прекарваха заедно, а Зоя все така си оставаше загадка. Тази вечер като нищо беше последният му шанс да я разбули.
Тя приглади копринените поли на кафтана си. Сигурно нищо няма да каже, помисли си Николай, просто ще си седи и ще мълчи, докато той не се умори да чака. Напълно в неин стил. Но накрая тя все пак каза:
– Бях на тринайсет. От пет години се обучавах в Малкия дворец. Тъмнейший отведе група гришани в Сайбея. Говореше се, че белите тигри от Илмиск са се върнали, и той смяташе, че поне един от тях е муска.
– Къде, близо до вечните ледове?
– Не, малко пӝ на юг. Бях най-младата в групата и много се гордеех, че са ме избрали. Вече почти бях влюбена в него. Живеех за редките му посещения в училището. – Поклати глава, преди да продължи: – Бях най-добрата и исках той да ме забележи. По-старшите Гриша се състезаваха кой ще открие муската. Трябваше да проследят тигрите и после някой да си спечели правото на фаталния удар. Близо седмица преследваха една женска и дори успяха да я сгащят в гората при Чернаст, но тя въпреки всичко успя да им избяга. – Зоя уви ръце около коленете си. – Остави малките си. Изостави три от тях. Хората на Тъмнейший ги затвориха в клетка, докато гришаните решат кой най-много заслужава зъбите им. Цяла нощ чувахме как майката обикаля около лагера, ръмжи и скимти. Моите приятели говореха как трябвало да я сгащим в мрака. Знаех, че само си придават важност, а и постоянно си мислех за малките. Затова, след като всички заспаха, аз съборих една палатка с порив на вятъра, за да отвлека вниманието на стражите, отворих клетката и изкарах оттам тигърчетата. Бяха толкова малки – каза тя с лека усмивка. – Дори не можеха да тичат, само залитаха, падаха и пълзяха. Помогнах им да се измъкнат от лагера. Светци, колко бях уплашена само! – Зарея невиждащ поглед пред себе си, сякаш се бе върнала в онази отдавнашна нощ. – Още не бяхме излезли от светлината на факлите, когато осъзнах, че не съм сама.
– Майката?
Зоя поклати глава.
– Нe, мъжки тигър. Не знам защо, но нападна малките. Аз трябваше да направя нещо, да използвам силата си срещу него, но вместо това само прикрих тигърчетата с тялото си. Той нападна, ноктите му раздраха палтото и кафтана ми, отвориха рани в гърба ми. – Зоя стисна ръце в юмруци. – Но аз защитих онези тигърчета. Помня… помня, че бях стиснала очи, а когато ги отворих, снегът ми се стори черен под лунната светлина. – Обърна лице към огъня. – От кръвта ми. Усещах как тигърчетата се гушат в мен, мяучеха от страх, а ноктенцата им бяха остри като игли. Точно това ми помогна да дойда на себе си – онези мънички, свирепи убождания. Мобилизирах се и призовах с цялата си сила. Разперих ръце и мъжкият изхвърча назад. Точно тогава дотичаха Тъмнейший и стражите му. Сигурно съм пищяла.
– Убиха ли тигъра?