Брум сложи пръст под брадичката ѝ, но нежно този път. Нина изправи снага и вдигна глава да го погледне.
– Няма такова нещо – каза командирът. – Тъкмо напротив, намирам ги за глътка свеж въздух. С времето ще се научиш как следва да се държиш в присъствието на високопоставени хора.
Нина сведе очи.
– Ако имам късмета да се задържа в такава компания.
Брум я претегляше с поглед.
– Тръгвам си утре сутрин, но често минавам през Гяфвале да нагледам производството във фабриката за муниции. – „И да провериш как напредва експериментът ви, без съмнение“, помисли си с гняв Нина. – Нямам търпение да видя как вървят уроците на Хане.
– В манастира съм само временно – взе да кърши ръце Нина. – Не знам още колко игуменката ще търпи присъствието ми.
Брум покри с длан нейните ръце и Нина застина.
– Каква си ми уплашена. Ако аз кажа, игуменката никога няма да те прогони.
Нина вдигна поглед към него със страхопочитание. Даже стигна дотам да стисне крепко ръката му.
– Благодаря ви, сър – каза възторжено. – Благодаря ви.
Върнаха се при Хане на масата и скоро се сбогуваха.
Веднага щом баща ѝ си тръгна, Хане опря гръб на стената и въздъхна с облекчение.
– Благодаря на Дйел, че това приключи. Ти постигна ли своето?
Нина ѝ показа бучката мек восък, който бе притиснала скришно към пръстена на Брум, за да получи отпечатък на печата му.
– О, да. Останалото зависи от теб.
•
Адрик беше прав, че ще е трудно да влязат във фабриката и още по-трудно да излязат. Дори и с личния печат на Брум върху военна заповед, пазачите при източната порта никога не биха пуснали жените и момичетата без ескорта на фйердански войник.
На следващата сутрин Хане остана в леглото, като обясни, че се чувства зле заради богатата трапеза от снощи. Изворната майка не беше доволна.
– Задълженията ни не включват грижи за разглезени момичета с капризен стомах – каза тя.
– Разбира се, изворна майко – кимна Хане. – Може Енке Яндерсдат да се грижи за мен. – А после се наведе настрани и повърна на пода.
Игуменката затисна носа си с ръкав.
– Добре. Нека тя ти бърше повръщаното и ти изхвърля кофата.
– Дали пък отварата на Леони не се е оказала възсилничка? – каза Нина, щом игуменката излезе и затръшна вратата зад себе си.
Хане изпъшка и се тръсна позеленяла на възглавниците. Нина приседна на леглото и приближи стъклена епруветка с бълбукаща течност до устните на момичето.
– Ето, изпий това. Ще помогне. Леони си разбира от работата.
– Искрено се надявам да е така – каза Хане.
Нина почисти стаята, докато Хане си почиваше, после я накара да хапне малко хляб и едно яйце.
– Ще ти трябва сила.
Хане се надигна в леглото и нагласи една възглавница зад гърба си. Косата ѝ се спускаше разплетена по раменете на розово-кестеняви вълни и Нина едва се сдържа да не увие един кичур на пръста си.
– Не знам дали ще се справя – каза Хане. – Никога не съм се опитвала да прекроя нещо.
Нина дръпна завесите, за да пусне слънцето в стаята. Намираха се на втория етаж, далече от любопитни очи.
– Спокойно, това е само друг начин да манипулираш тялото.
– Значи си виждала как се прави?
– Само веднъж – излъга Нина.
Лицето и тялото ѝ бяха прекроени до неузнаваемост, а и самата тя се беше пробвала един-два пъти в шивашкото изкуство.
– Ами ако после не успея да го възстановя в предишния му вид?
– Значи ще намерим някого, който може – обеща Нина. „Дори ако за тази цел се наложи да те завлека в Равка.“ – Но не мисля, че ще има проблем, честно. Ще направиш съвсем малки промени. – Седна до Хане и вдигна пред нея огледало, което беше излъскала до съвършенство.
Хане се погледна в огледалото.
– Откъде да започна?
– Да опитаме с челюстта. Ще минем към носа, щом му хванеш цаката. Така де, не искаме случайно да запушиш някоя ноздра. – Очите на Хане се разшириха. – Шегувам се! – прихна Нина. „Донякъде.“
Хане успокои дишането си и притисна леко пръсти от лявата страна на челюстта си.
– Съсредоточи се върху клетките на кожата – каза Нина. – Мисли си за посоката, в която искаш да се придвижат.
– Това е ужасяващо – прошепна Хане, щом линията на челюстта ѝ бавно се промени.
– По-ужасяващо от това игуменката да те хване, че се забавляваш?
Нещо като усмивка накъдри устните на момичето и то сякаш се отпусна мъничко.
– И дума не може да става за сравнение.
Трудиха се с часове – Хане направи челюстта си по-четвъртита, челото – по-изпъкнало, а накрая разшири носа си. Нина седеше до Хане на тясното легло и наблюдаваше напредъка ѝ в огледалото, сочеше къде трябва да пипне още малко, и непрекъснато я окуражаваше. От време на време излизаше от стаята да донесе топла супа или да изхвърли уж пълната кофа, за да не реши някой, че Хане се е почувствала добре.